Нискотемпературното отопление подобрява термалния комфорт и същевременно щади портфейла (снимка: CC0 Public Domain)
В целия шум около зелените технологии, възобновяемата енергия и енергийната ефективност един ключов елемент остава пренебрегван: нискотемпературното отопление. Относително нискотехнологично, то подобрява термалния комфорт и е по-екологично, а на всичкото отгоре е и щадящо за портфейла.
Идеята за нискотемпературното отопление на обитаемите ни пространства не е нова, но изглежда сега, в ерата на възобновяемата енергия, тя се „завръща“ с пълна сила. Има основателни причини да се стремим към този похват.
При традиционното централно отопление в помещенията, които обитаваме, има радиатори, а в тях циркулира течност с температура някъде между 75°C и 85°C. При нискотемпературното отопление (LTH) водата в отоплителните системи е по-хладка: някъде между 35°C и 55°C. Тя пак може да се движи през радиатори, но още по-добре е да преминава през тръби (т. нар. серпентини), вградени в пода и в стените.
Поради ниската температура на работния флуид, мощността, консумирана за загряване на пространствата, е значително по-малко от тази при конвенционалните отоплителни системи. А това не само е по-добро за околната среда, но е и много по-евтино!
Предимства
Нискотемпературното отопление е по-рентабилно. В добре изолиран дом нискотемпературното отопление позволява да намалим потреблението на енергия с около 30%.
При използване на нискотемпературно отопление температурата на въздуха в близост до тавана не е много по-висока от тази на въздуха в близост до пода. Това означава, че топлината е по-равномерно разпределена в сравнение с традиционното отопление. По-комфортно е, не се налага да се обличаме по-дебело при престой на закрито. Една допълнителна екстра от това е липсата на студени ъгли в помещението.
По-чистият въздух на закрито също е сред ползите, които си струва да се споменат. Топлият под загрява помещенията равномерно, без да се вдига прах и без да се „опушват“ стени и тавани, както се случва при парното отопление.
Нуждата от постоянно регулиране на температурните датчици отпада. Единственият момент, когато трябва да намалим параметрите на отоплителната система, е когато напускаме помещенията за по-дълго време.
А недостатъци?
Когато използваме нискотемпературно отопление, особено подово или стенно, откриваме, че трябва да бъдем малко по-търпеливи, след като го включим – минава повече време, докато пространството стане топло и уютно. Това прави нискотемпературното отопление по-малко подходящо за помещения, които искаме да стопляме бързо или да отопляваме само за кратко време.
Цялостна промяна
За да се възползваме от безспорния топлинен комфорт на нискотемпературното отопление, трябва да приведем сградата в състояние, адекватно за подобна система. Правилната изолация е от възлово значение. Единственият начин да поддържаме равномерна температура, за да се радваме приятна и приятна топлина чрез нискотемпературно отопление, е да имаме подходящо изолирана сграда, която не губи топлината си.
За подгряване на работната течност можем да прибегнем до термопомпа или специален котел за нискотемпературно отопление. Термопомпата струва повече от LTH котел, но от друга страна тя е и опцията с най-висока енергийна ефективност. Към системата можем да свържем и масив слънчеви панели. Комбинирането на различните системи е възможно, но изисква добро проектиране от квалифициран специалист.
Но най-вече промяната е в самите отоплителни елементи. Ако сме се спрели на нискотемпературно отопление, ще са ни нужни големи повърхностни нагревателни елементи, за да увеличим максимално количеството топлина, което може да бъде предадено на околния въздух. Има избор между нискотемпературни радиатори (големи по площ), LT конвектори (по-големи от стандартните конвектори), стенни и подови серпентини.