Термопомпите: ключови фактори за масовото им навлизане

Цените на електроенергията и държавните субсидии ще са решаващи за масовото навлизане на термопомпената технология (снимка: CC0 Public Domain)

Термопомпите вече са най-разпространеният метод за отопление на домовете – засега в някои европейски страни. В други технологията все още едва-едва напредва, а някъде дори се посреща със скептицизъм.

Разликата в степента на разпространение на термопомпите в Европа зависи от множество фактори, включително предлаганите субсидии, цените на електроенергията и въведените политики за насърчаване на инсталациите. От значение са и човешките разбирания – все още много хора смятат, че някои сгради просто не са годни за оборудване с термопомпи.

Специалистите са единодушни, че в някои страни имат по-голямо усвояване на термопомпената технология от други и, че създаването на подходящи политики е ключово за прехода към “зелената“ енергия.

Водещи фактори

Една от най-честите причини за слабото навлизане на термопомпената технология е разбирането, че тези машини не функционират добре в много студено време или са неефективни в стари сгради.

„Общоприето схващане е, че термопомпите могат да се инсталират само в модерни, добре изолирани, реновирани еднофамилни къщи“, казва Сара Азау, ръководител на комуникациите в Европейската асоциация за термопомпи (EHPA). „Това обаче не е така: имаме безброй примери за термопомпи, работещи успешно в многофамилни домове, древни сгради-паметници и дори в арктическата област“.

„Ключов фактор за определянето дали термопомпите ще бъдат възприети добре или не е представата не толкова за типовете сгради и архитектурата, колкото за икономичността при използването на термопомпите“, смята Ян Розууд, директор по европейските програми в Regulatory Assistance Project (RAP), организация с нестопанска цел за насърчаване на чистата енергия.

В страните, където цените на електроенергията са няколко пъти по-високи от цените на газа и нафтата, малко хора са преминали към термопомпи. Там, където цените на електроенергията са най-много два пъти по-високи от цените на газа и нафтата за отопление, виждаме значително използване на термопомпи, обяснява Розууд. Такъв е случаят в Норвегия, Швеция, Финландия и Естония например.

„По отношение на текущите разходи, цената на електроенергията не трябва да бъде повече от два пъти цената на газа“, добавя Азау. „Термопомпите са много ефективни – около три до пет пъти по-ефективни от газовите котли; но все пак те се нуждаят от известно количество електроенергия.“

Субсидии

Някои европейски държави предлагат финансови стимули за инсталирането на термопомпи, които включват нисколихвени заеми, програми за безвъзмездни средства и данъчни отстъпки. Това се явява ключов фактор, за усвояването на технологията, като се има предвид, че първоначалните разходи са значителни.

Азау добавя, че схемите за подпомагане, които са се променили твърде бързо или неочаквано, са една от причините продажбите на термопомпи да са намалели напоследък – с цели 47 процента между първата половина на 2023 г. и първата половина на 2024 г.

„От съществено значение е ЕС и националните правителства да определят ясна посока на движение чрез трайни, стабилни политики“, казва Азау. „Това успокоява както производителите на термопомпи, така и потребителите”.

Очакването е новата Комисия на ЕС да предприеме стъпки в тази посока – въвеждане на дълготрайни, предвидими рамки и политики за насърчаване на инсталациите на термопомпи.

Германия се сочи като една от държавите с най-щедрите субсидии за инсталиране на термопомпи. Собствениците на жилища могат да получат безвъзмездна помощ до 18 000 евро, ако закупят термопомпа със земен източник и до 15 000 евро за въздушна термопомпа за съществуващ имот.

Друг образец е Франция. Там собствениците на жилища могат да разчитат на грантове до 15 000 евро, ако закупят термопомпа с подземна серпентина, и до 9 000 евро за въздушна термопомпа.

Испания също дава щедри помощи за инсталиране на термопомпи -до 13 500 евро.

Междувременно във Великобритания от октомври 2023 г. британското правителство дава безвъзмездни средства за термопомпи в размер до 7500 лири, което прави 8692 евро. Почти такава е стойността на субсидиите и в Хърватия.

Глад за информация

Докато термопомпите вече са стандартна технология за отопление на домове и офиси и то в скандинавски страни, у по-слабо развитите пазари тези машини нерядко се посрещат с известна доза скептицизъм от потребителите, обяснява Розууд. „Политиците носят отговорност да предоставят на хората солидна и независима информация за термопомпите.“

Част от съмненията се подклаждат от „дезинформация“, спонсорирана от лобито на изкопаемите горива, смятат специалистите. Когато оценяваме технологията обаче тряббва да гледаме как тя работи абсолютно ефективно в страните в Северна Европа, където зимата е безспорно най-студена.

В крайна сметка експертите са убедени, че „ефективната комбинация от политики” ще бъде основната предпоставка за навлизането на технологията на термопомомпите. Това включва „постигане на правилни цени на енергията, така че текущите разходи за термопомпи да са по-ниски от алтернативите на изкопаемите горива, предоставяне на финансова подкрепа за справяне с първоначалните разходи, регулаци за предотвратяване на инсталирането на нови отоплителни системи с изкопаеми горива в нови и съществуващи сгради“, казва Розууд.