Изкуственият интелект се оказва идеалния инструмент за „мързеливо” писане на код
(снимка: CC0 Public Domain)
Програмистите се възползваха ловко от инструментите за изкуствен интелект. Сега могат да създават програми, без самите те да пишат кода, а просто като възлагат задачата на невронните мрежи.
„Vibe” (вайб) кодирането набира популярност в ИТ сектора. Това е тенденция, при която програмистите вече не пишат програми, но формално продължават да работят и печелят пари. Вайб кодирането се свежда до захранване на невронните мрежи с инструкции как да напишат код.
На практика, програмистите могат да кодират на обикновен, естествен език, без да се занимават с досадни технически описания. Вайб кодирането изглежда е идеалният „мързелив” начин за разработка на софтуер.
Не е нужно да учите програмни езици
Съвременните програмисти вече няма нужда да учат с години, да знаят много формули и алгоритми, да могат да намерят малка грешка в кода и да я поправят. В същото време те могат да продължат да работят в тази област и да печелят големи пари.
Сега всичко, от което се нуждаят програмистите, е способността да говорят и пишат на естествен, обикновен език, отбелязва Ars Technica. Благодарение на бързото развитие на невронните мрежи, те трябва само да започнат диалог, например с ChatGPT, на обикновен език, без неясни фрази, сложни термини и много условия, тоест да зададат необходимата задача с прости думи.
Тази проста „комуникация” с невронни мрежи, наречена „вайб кодиране”, става все по-популярна, тъй като намалява усилията, необходими за писане на код, почти до нула. Сваля също така прага за навлизане в разработката на софтуер – изобщо не е необходимо да учите езици за програмиране, просто трябва да можете да изразявате мислите си повече или по-малко компетентно на родния си език или на английски.
Авторът на концепцията
Самият термин „вайб кодиране” е въведен от Андрей Карпати, бивш изследовател в OpenAI, разработчик на най-известната в света невронна мрежа ChatGPT. Той е с чехословашки корени и сега живее в Канада. В своя микроблог в социалната мрежа X Карпати пише, че програмистът просто трябва да каже или напише няколко фрази, да получи готовия код и да го копира.
Карпати добавя, че с този подход разработчикът изглежда забравя за съществуването на кода. „Има нов вид кодиране, наричам го „вайб кодиране”, при което се предавате напълно на вибрациите, приемате експонентите и забравяте, че кодът изобщо съществува”.
Ако програмист, практикуващ вайб кодиране, срещне грешка в кода, той просто съобщава на невронната мрежа за това и тя пише нов код, който вероятно няма да съдържа тази грешка.
За мързеливи програмисти
Вайб кодирането е в рязък контраст с традиционните методи за разработка на софтуер, които изглеждат прекалено сложни и на теория биха могли да изплашат мнозина, решили да опитат силите си в програмирането. Тези методи включват внимателно планиране на бъдещата структура на кода, писане на ръка, тестване и отстраняване на грешки. Но основното е да разберете какво е написано в прозореца за редактиране, както и други подробности за изпълнението.
Карпати се шегува, че вайб кодирането е предназначено предимно за най-мързеливите програмисти. „Искам [от изкуствения интелект] най-глупавите неща, като „намалете наполовина отстъпа на страничната лента”, защото съм твърде мързелив, за да го направя сам”, пише той в X.
От една страна, вайб кодирането превръща всеки човек с основни комуникационни умения в програмист. От друга страна, тази техника е подходяща за прости проекти, тъй като много от съвременните невронни мрежи имат ограничения както за дължината на заявката, така и за дължината на отговора.
В резултат на това, има горна граница за това колко сложен може да стане софтуерът, написан с помощта на вайб кодиране, отбелязва Ars Technica. Но тъй като техническите ограничения се разширяват с всяко поколение AI модели, те може и да изчезнат в един момент.
Мащабът на явлението
Към момента няма надеждна информация за броя на програмистите в света, които са преминали към вайб кодиране. Но косвено може да се съди за популярността на този метод от факта, че през август 2024 г. е имало около 40 хиляди платени потребители на AI асистента за програмиране Cursor.
През февруари 2024 г. хранилището на GitHub отчете 1,3 милиона потребители на AI асистента Copilot, който е способен не само да помага при писането на код, но и да създава програми при поискване.
Вайб кодирането се използва в различни области, включително създаване на игри. Например, в началото на март служителят на Microsoft Питър Янг създаде прост, но пълноценен 3D шутър, без да напише нито един ред код. Той общува с асистентите Cursor и Claude 3.7 Sonnet, които правят всичко вместо него. Янг използва също приложение за преобразуване на реч в текст, за да изговаря заявките си, вместо да ги въвежда на клавиатура.
На прага на истинска промяна
Въпреки че Карпати измисли „вайб кодирането” като хумористичен термин, тази концепция може да представлява истинска промяна в начина, по който някои разработчици подхождат към писането на програми. Те ще дадат приоритет на скоростта и експериментирането пред дълбокото техническо разбиране на кода.
Разбира се, вайб кодирането има недостатъци и крие дългосрочни рискове. Например, опитни разработчици вече алармират, че колкото по-дълго един програмист използва невронни мрежи, толкова по-малко знания остават в главата му.