Професор Реймънд Као и научният сътрудник Ибрахим Оксуз с прототипа на ядрена батерия
(снимка: The Ohio State University)
Американски учени създадоха батерия, захранвана от ядрени отпадъци и с неограничен експлоатационен живот. При експерименти с цезий-137 батерията произвежда 288 нановата, а с кобалт-60 – 1,5 микровата.
Разработката е дело на учени от държавния университет в Охайо. При направата на батерията те са използвали енергия от ядрени отпадъци за захранване на микроелектрониката, съобщи Science Direct.
Батерията, с размери само 4 кубически сантиметра, се основава на сцинтилационни кристали и слънчеви клетки, които преобразуват отпадъчната радиация в електричество.
При експерименти с цезий-137 батерията произвежда 288 нановата, а с кобалт-60 – 1,5 микровата, което е достатъчно за захранване на малък сензор. Изследователите смятат, че технологията може да бъде мащабирана, за да захранва по-големи устройства – като се поставят батерии близо до източници на ядрени отпадъци.
Въпреки че мащабирането на батерията ще струва скъпо, учените вярват, че в бъдеще такива батерии ще работят икономично и ще имат практически неограничен живот.
Така е флашко, това е приложимо за разни космически работи или подводни, супер маломощно
Уау, ‘само 4 кубически сантиметра’!?
Значи ако искам да ‘светна’ LED от онези ярките с мощност да кажем 1.5 вата ако източника е батерията с по-голяма мощност с кобалт-60 (1,5 микровата) самата батерия ще е с обем около 4 милиона кубически сантиметра. Ако някой се чуди това са 4 кубични метра. Или бъркам!?
Може ли някой да обясни ‘практически неограничен живот’? Според инфо от интернет периода на полуразпад на кобалт-60 е около 5 години а на цезий-137 около 30 години. Както аз го разбирам след всеки 5 и 30 години съответно мощността отдавана от батерията ще спада на половина.