Физическият контакт може да стане част от онлайн комуникацията с нова технология за тактилна обратна връзка (снимка: Northwestern University)
Учени от Северозападния университет на САЩ създадоха компактно безжично устройство, което се смята за пробив в областта на тактилната обратна връзка. Устройството може не само да вибрира, но и да симулира сложни усещания: натиск, плъзгане и разтягане.
Технологията е реализирана като устройство с размери няколко милиметра, състоящо се от магнит и намотки, през които преминава ток. Полученото магнитно поле взаимодейства с магнита, създавайки сила, която може да движи кожата във всяка посока – от бавно разтягане до рязко натискане.
Устройството задейства всички видове рецептори, които обикновено реагират на различни стимули: натиск, вибрация или повърхностна деформация. Например, ако плъзнете пръста си по екрана, системата ще възпроизведе усещането за коприна или груб плат, променяйки посоката и силата на въздействието.
Основното предимство на устройството е гъвкавостта. То може да се комбинира в масиви, да се постави на всяка част от тялото или да се интегрира в съществуващи джаджи. Съвместимо е с VR слушалки и смартфони чрез Bluetooth, а вграденият акселерометър проследява позицията в пространството.
Ако ръката е обърната с дланта нагоре или надолу, системата автоматично настройва обратната връзка. Нещо повече, инженерите са се научили да преобразуват звука на музиката във вибрации, което позволява на хората с увреден слух да „почувстват” разликата между инструментите чрез промяна на честотата и посоката на вибрациите.
„Кожата възприема не само удари, но и измествания, разтягане, сложни модели на движение”, обяснява Джон Роджърс, ръководител на проекта. „Нашето устройство ви дава пълен контрол върху тези параметри, отваряйки пътя към реалистично тактилно взаимодействие”.
Досега технологиите за хаптична обратна връзка изоставаха от визуалните и слуховите, поради сложността на кожните рецептори, разположени на различна дълбочина. Настоящите системи са ограничени до обикновена вибрация, но новият подход на учените променя играта.
Например, в медицината технологията може да помогне на лекарите да оценят дистанционно състоянието на пациента чрез тактилен интерфейс, а в ежедневието може да добави физическо измерение към цифровите интерфейси.
Устройството вече се тества за навигация при хора със зрителни увреждания и пресъздаване на реалистични докосвания във VR. В бъдеще технологията може да се превърне в основа за „тактилен интернет”, където физическият контакт ще стане част от онлайн комуникацията, а плоските екрани ще се научат да предават текстурата на материалите.
Следващата стъпка на разработчиците е да интегрират такива устройства в ежедневната електроника, така че цифровият свят най-накрая да придобие осезаема дълбочина.