Ново проучване на Института за глобална устойчивост към Бостънския университет установи, че проектите за енергийна инфраструктура надвишават планираните строителни разходи в над 60% от случаите. Изследователите са анализирали данни от 662 проекта в 83 държави, обхващащи строителството от 1936 до 2024 г. и с обща стойност 1,358 трилиона долара инвестиции.
Проучването обхваща широк спектър от видове проекти. Те включват топлоелектрически централи, захранвани с въглища, петрол или природен газ, както и ядрени реактори, водноелектрически съоръжения, соларни и вятърни паркове. Разгледани са мащабни фотоволтаични и концентрирани слънчеви инсталации, високоволтови електропроводи, биоенергийни и геотермални централи, обекти за производство на водород и системи за улавяне и съхранение на въглерод.
Изследователите са моделирали проекти с минимални прагове: електроцентрали с инсталирана мощност над 1 MW, електропроводи над 10 км и системи за улавяне на въглерод, обработващи над 1000 тона CO₂ годишно.
Изграждането на енергийна инфраструктура отнема с 40% повече време от планираното – средно забавяне от около две години, сочи още проучването под заглавие „Отвъд икономиите от мащаба: учене от рисковете от превишаване на строителните разходи и забавянията във времето в глобалните проекти за енергийна инфраструктура“, публикувано в Energy Research & Social Science.
Атомните електроцентрали се отличават с най-високи превишения на разходите и забавянията, като средните строителни разходи са надвишили прогнозите със 102,5%. Следват водноелектрическите проекти с 36,7%, след това геотермалната енергия (20,7%), улавянето на въглерод (14,9%) и биоенергията (10,7%). Проектите за вятърна енергия са имали средно 5,2% увеличение на разходите, докато проектите за водород са с 6,4% над прогнозите.
За разлика от това, фотоволтаичните централи и преносната инфраструктура регистрираха недостиг на разходи съответно с 2,2% и 3,6%.
Закъсненията в строителството също варират в зависимост от технологията. Проектите за ядрена, водноелектрическа и геотермална енергия отбелязват средни закъснения съответно от 35, 27 и 11 месеца. Изграждането на фотоволтаични централи и преносна инфраструктура показва най-добри резултати, като обикновено инсталациите завършват предсрочно или само с минимални закъснения – средно един месец, ако изобщо има забавяне.
Проучването заключава, че проектите с капацитет над 1561 MW са изправени пред значително по-високи рискове от ескалация на разходите, докато по-малките, модулни инсталации за възобновяема енергия могат да намалят финансовата експозиция и да подобрят прогнозирането.
