Ерата на AI съкращенията вече се усеща

Опасенията, че AI ще отнеме много работни места, вече се потвърждават. За разлика от всички предишни периоди, когато автоматизацията е измествала хората от службата им, сега промените не се случват в производствените цехове – днес тези, които губят работата си, са хората на знанието: седящи в офиси, вършещи мисловна дейност, вземащи решения.

Когато през март г-н Симплис Фосо отваря Slack канала на фирмата, той вижда зелена отметка до името на екипа си: „✅ автоматизация“. Малка отметка. Само една иконка. И една-единствена дума. Но това означава, че ролята му на ръководител на дейностите по сигурността в голяма консултантска фирма е приключила.

Месеци наред Фосо е наблюдавал как работодателят му разработва и тества система за машинно самообучение, която може да открива и сортира заплахи за сигурността – функцията на екипа му. Накрая цифровата система вече е толкова точна, колкото човешката. Това означава край на тревогите за пробиви в 2 часа среднощ, нали? Но Фосо не бърза да се радва. Първоначално ръководството говори за „повишаване на квалификацията на анализаторите, които да наблюдават резултатите от изкуствения интелект“. Скоро речта се измества и навлизат реплики като „повишаване на ефективността“.

„Между декември и януари се лашках между облекчението и съмненията дълбоко в себе си“, казва Фосо. „Казах на семейството и близките си приятели, че това е зов за събуждане за промяна, докато аз лично се борех с фрустрацията и нараненото его.“

След това идва съкращението.

Това, което се случва с Фосо през март, се случва и на работниците в сферата на знанието в САЩ – от начално ниво до мениджмънт, от технологично напреднали компании като Accenture до най–спокойните кътчета в малки фирмички. По-големите вълни от съкращения попадат в новините. Например Microsoft съкращава софтуерни инженери, Duolingo замества двуезичните автори, Walmart съкращава технологичния си екип…

По-малките не попадат в заглавията. Но съкращенията се случват. Календарите на работниците опустяват, Slack каналите замлъкват, в груповите чатове се лее черен хумор на тема „кой е следващият“.

С натрупването на съкращенията се настанява нов вид атмосфера на страх. Работните места в сектори, които доскоро са предлагали комфортен живот за мнозинството, тихо изчезват. Стопяват се позиции всякакви – от копирайтъри и специалисти по комуникации до уеб дизайнери и разработчици на софтуер. Дори някои изпълнителни директори и рискови капиталисти се страхуват да не загубят работата си заради изкуствения интелект.

За разлика от миналите вълни на автоматизация, днешните промени не се случват в заводските цехове, а в конферентните зали със стъклени стени и бюра – места, където мозъкът, дипломата и способността за ориентиране в организацията са най-важни. Ето защо съкращенията се усещат толкова различно. Секул Кръстев, специалист по поведение и управляващ директор на The Decision Lab, казва, че загубите на работни места, свързани с изкуствения интелект, се чувстват много по-тревожно.

„Чувстваш се сякаш си на практика несъществуващ – сякаш си заменен от нещо по-добро от теб по начин, който не можеш да постигнеш“, казва Кръстев. Скоростта, с която AI вълната залива корпоративния пейзаж, прави промяната още по-обезпокоителна, тъй като сигурността рязко отстъпва място на несигурността. „Много по-трудно е да се конкурираш с нещо, което се развива толкова бързо, че не можеш да го предвидиш“, каза той. „Изправяш се срещу нещо, което не е друг човек.“

Хората изпитват и дълбоко морално отвращение към изкуствения интелект, казва Кръстев. Това влошава и без друго значителната болка от съкращенията. Когато бъдете заменени с друг човек, имате идея, че Вашият конкретен работодател вече не се нуждае от Вас. Но когато бъдете заменени с AI, усещането, че изобщо няма нужда от хора, е различно – може да изпитате чувство на отвращение в много по-широк смисъл, по-скоро глобално и трансцендентно, отколкото лично.

Това по-дълбоко отвращение, което Кръстев описва – чувството да бъдеш отхвърлен не само от работодател, но и от самата система – е нещо, което една дама на име Ан Глаберсън е почувствала до мозъка на костите си. Като 20-годишен ветеран в технологичната индустрия и старши инженерен мениджър в GoDaddy, Глаберсън се гордее с това как е помогнала за преобразуването на отдела си, който обхваща плащанията и анализите за доставчика на уеб хостинг и услуги за малък бизнес. Екипът ѝ е бил силен. Ключовите му показатели са се повишили. Ръководителите публично са похвалили работата ѝ. След това е съкратена.

„Мислите си, че вършите работата си добре“, казва тя. „Съответно си мислите, че това няма да ви засегне. Но ви засяга.“

Още по-голямо разочарование носи моделът при останалите съкращения – предимно хора над 40 години и повече жени, отколкото мъже, казва Глаберсън.

Урокът, според дамата, е двоен. Не е необходимо служебните Ви задължения да бъдат специално заменени от изкуствен интелект, за да Ви засегнат подобни съкращения – защото бизнесите изтеглят пари от съществуващи дейности и ги пренасочват към изкуствен интелект. Дори и тези, които работят отлично, могат да бъдат отнесени.

Подобно на много съкратени служители тя не се спира за дълго. В рамките на няколко дни се връща „на въртележката“, кандидатствайки за други позиции. Описва конкуренцията като „абсолютно наводнен“ пазар. И все пак нещо не е наред. „Предлаганите заплати бяха… рецепта за бедност и мизерия. Осъзнах, че трябва нещо да променя“, разказва Ан.

Глаберсън основава собствен стартъп, фокусиран върху изкуствения интелект. Нещо подобно прави и Симплис Фосо, като се насочва към програма за анализи, фокусирана върху изкуствения интелект в Харвард.

Друг пример е Марк Куин, старши директор AI в Pearl. След като е уволнен от стартъп в сферата на здравните технологии, той се обръща към самите инструменти, които са съсипали кариерата му – и намира път напред. Той създава това, което нарича „Job Hunt GPT“ – личен инструмент, който му помага да пренапише автобиографията си, да идентифицира ключови думи в описанията на длъжностите и да се подготвя за интервюта.

„Учех се как всъщност да използвам тези инструменти, докато го изграждах“, казва той. „Това беше пътешествие, което се превърна в път обратно към реалния живот.“ Именно този проект му помага да получи настоящата си работа в Pearl, където сега ръководи AI проектирането под човешки надзор. „Учим хората да спрат да третират изкуствения интелект като търсачка“, допълва Куин. „Това не е затворена кутия. Това е сътрудник. Хората трябва да мислят за работата с AI като за възможност да работят с колега експерт“.

И все пак за повечето хора страхът остава. Дори инженерите, които тихо изграждат AI системите, водещи до уволнения, са обезпокоени.

Един специалист по данни, работещ по проекти за автоматизация в компания от Fortune 500, си спомня момента, в който проблемът става личен. Преди няколко години прекарал седмица, слушайки обаждания за оплаквания от отдела за обслужване на клиенти. Данните помогнали за изграждането на модел, който в крайна сметка заменя десетки работни места в отдела за обслужване на клиенти. Не след дълго той и колегите му, поръчали пица за обяд, получават доставката и остават слисани. „Видяхме името на доставчика – и го разпознахме от списъка с хора, на които бяхме помогнали да бъдат съкратени“, споделят те.