Защо екраните 16:10 сe върнаха в лаптопите

Ако следите отблизо пазара на лаптопи, ще забележите основната тенденция от последните години: екраните отново „растат” нагоре. Сякаш само вчера стандартът 16:9 беше непоклатим, а днес всички флагмани имат дисплеи в съотношение 16:10.

Тази промяна не е просто маркетингов ход, а едно от най-положителните явления в индустрията и истинска победа на ергономията над икономиката. Нека си спомним как стигнахме дотук и да разгледаме конкретни факти, доказващи, че добрият стар формат 16:10 се завръща наистина и в дългосрочен план.

Ерата на 16:9: спестявания, унификация и компромиси

За да разберем стойността на връщането към 16:10, трябва на първо място да си спомним защо производителите го изоставиха. Средата на 2000-те години ознаменува ерата на HD видеото. Стандартът Full HD (1920×1080) със съотношение на страните 16:9 се превърна в краля на медийното съдържание. Филми, телевизионни сериали, YouTube – всичко беше пригодено към него.

Производителите на матрици за дисплеи видяха златна мина в тази тенденция. Защо да произвеждат различни панели за телевизори, монитори и лаптопи, ако могат да пуснат една гигантска производствена линия? Това обединение позволи рязко намаляване на производствените разходи, правейки лаптопите с екрани 16:9 масово достъпни.

Но ние, потребителите, плащахме за този „банкет” всеки път, когато отваряхме лаптопите си, за да работим. Вертикално тесен екран 16:9 е истински враг на производителността. Всяка задача, различна от гледане на филм, се превръщаше в безкрайно превъртане:

В браузъра: шапката на сайта, разделите (табовете) и лентата на задачите на Windows оставяха само тесен прозорец за съдържание.

В документите: виждахме няколко реда текст по-малко, губейки цялостния контекст.

В професионалния софтуер: времевата линия във видеоредактора или панелите във Photoshop „изяждаха” ценно пространство, оставяйки мъничък прозорец за самия проект.

Удобството при работа беше жертвано за унификация с телевизорите.

В продължение на много години изборът на индустрията беше очевиден: спестяванията от масово производство и унификацията под медиен формат 16:9 лесно взеха превес над „незначителния” дискомфорт за потребителя.

16:10: Завръщането на „работещия” стандарт

Форматът 16:10 не е нещо ново. Ветераните в индустрията помнят удобните дисплеи с резолюции 1440×900 или 1920×1200, които бяха норма преди HD манията.

Какво е основното му предимство? Със същия диагонал, екран 16:10 осигурява значително повече вертикално пространство. На практика допълнителните пиксели във височина имат колосален ефект. Те ви позволяват да видите няколко допълнителни реда код или параграфи текст, да бъдете по-малко разсейвани от превъртане (скролиране) и да се концентрирате по-добре върху задачата.

Дълго време единственият бастион, който защитаваше този формат, беше Apple. Компанията винаги се е фокусирала върху професионалистите, така че MacBook никога не e имал екран 16:9.

Фактите: защо е реална тенденцията към 16:10

Твърденията за промяна в тенденцията при лаптоп екраните лесно може да бъде проверена, като просто разгледаме продуктовите линии на водещите марки. Промените, които се случват, не са слухове, а наблюдаем факт.

Сигнал от Dell: Американският производител Dell първи сигнализира за това, когато прехвърли цялата си емблематична линия XPS (13, 15, 17 инча) на екрани 16:10.

Реакция от останалите: Конкурентите бързо последваха примера на Dell. Lenovo прехвърли както флагманите Yoga Slim Pro, така и бизнес моделите ThinkPad X1 Carbon (започвайки от 9-то поколение) на 16:10. HP внедри 16:10 и дори 3:2 в премиум Spectre и Envy. Asus направи 16:10 стандарт за своите OLED екрани в линиите Zenbook и ProArt.

Тези примери са само върхът на айсберга. Днес форматът 16:9 е почти напълно изместен от средния до горния и премиум сегмента, доминирайки само при бюджетните модели.

Краен случай: формат 3:2 за максималисти

Като говорим за „работни” формати, не можем да не споменем 3:2. Неговият основен идеолог е Microsoft с линията Surface, а Huawei го възприе в неговия MateBook. Този екран е „по-квадратен” и е идеален за работа с текст.

Но за всичко трябва да се плаща: при гледане на видео 16:10, гигантски черни ленти могат да развалят цялото впечатление. В резултат на това на пазара се оформи ясна градация:

16:9: изчезващ формат за бюджетни устройства.

3:2: нишов формат за тези, които работят с текст в 99% от времето.

16:10: новият „златен стандарт” – идеален компромис за повечето задачи.

Заключение

Масовото завръщане на формата 16:10 може да се счита за победа на логиката и потребителското изживяване. Индустрията най-накрая призна, че лаптопът е преди всичко инструмент за творчество, а не просто преносим телевизор.

Завръщането към „високите” екрани направи мобилния компютър много по-удобен и ефективен. Потребителите, които прекарват по-голямата част от деня си пред лаптоп, са облагодетелствани от този обрат.