Хората умират, но данните им може да се запазят, което тревожи юриста Виктория Ханеман. Появата на генеративния изкуствен интелект означава, че дигиталното присъствие на човек може да бъде пресъздадено и съживено, дори ако той или семейството му не искат такъв вид паметник.
Ханеман, председател на катедрата по фидуциарно право в Юридическия факултет на Университета на Джорджия, твърди, че американското законодателство трябва да даде на наследниците на починалия ограничено право на дигитално изтриване като защита срещу експлоатацията на дигитални останки.
Тя излага тази теза в статия, озаглавена „Законът за дигиталното възкресение”, публикувана по-рано тази година в Boston College Law Review.
„Дигиталното възкресение от или чрез изкуствен интелект изисква личните данни на починалия, а количеството данни, които съхраняваме онлайн, се увеличава експоненциално с всяка изминала година”, пише Ханеман.
„Казват, че данните са новият уран, изключително ценен и потенциално опасен. Правото на изтриване ще предостави на починалия ограничено във времето право на изтриване на лични данни”, казва тя.
Вече има разрастващ се бизнес в обучението на генеративни модели с изкуствен интелект върху лични цифрови файлове, така че моделите да могат да реагират по начини, които извикват създателя на тези файлове. Фирми като Seance AI, StoryFile, Replika, MindBank Ai и HereAfter AI предлагат възможност за пресъздаване на гласа и образа на човек, отбелязва The Register.
Жив човек може да има известна дума по въпроса чрез контрол върху личните цифрови документи и кореспонденция. Но починал човек не може да възрази, а законодателството на САЩ не предлага на починалите силна защита на данните – по отношение на правото на поверителност, правото на собственост, правото на интелектуална собственост или наказателното право.
Ревизираният закон за унифициран фидуциарен достъп до цифрови активи (RUFADAA), разработен, за да помогне на фидуциарите да се справят с цифрови файлове на починали или недееспособни, може да влезе в действие.
Но Ханеман посочва, че повечето хора умират без завещание, оставяйки въпроса с данните на технологичните платформи. Отговорът на Facebook на починалите потребители е да позволи на всеки да поиска увековечаване на акаунт, което запазва публикациите онлайн. Що се отнася до RUFADAA, законът не прави много за справяне с дигиталното възкресение, казва Ханеман.
Правото на публичност, което предоставя частно право на иск срещу неразрешено търговско използване на името, изображението или подобието на човек, обхваща починалите в около 25 щата, според Ханеман. Но монетизацията на правата за публичност се оказва проблематична.
Има някои щати, където теоретично е възможно да бъдете преследвани за клевета или очерняне на починалия, като Айдахо, Невада и Оклахома, но подобни преследвания са намалели, защото нарушават конституционното право на свободно изразяване, казва Ханеман.
Ситуацията е различна в Европа, отбелязва тя, където човешкото достойнство се счита за основно право, което е в основата на европейските правила за поверителност.
Например, съществува право на забрава, което е разширено във Франция, за да включва премахването на лични данни от потребителски акаунти на починалите, а в Италия наследниците имат право на достъп и потенциално да изтриват личните данни на починали роднини.
Правото на забрава не би работило в САЩ, твърди Ханеман, защото вероятно би се считало за нарушение на Първата поправка.
Неотдавнашен закон в Калифорния, Законът за изтриване, който влезе в сила миналата година, е първият, който предлага начин живите да изискват изтриване на лични данни от брокерите на данни с една стъпка. Но според Ханеман, не е ясно дали текстът на закона ще бъде разширен, за да обхване и мъртвите – възможност, която мозъчният тръст Aspen Tech Policy Hub подкрепя.
Ханеман твърди, че законът за изтриване на данни за мъртвите би се основавал на закони, уреждащи човешките останки, където труповете получават защита от малтретиране, въпреки че не са нито личност, нито собственост.
„Личният представител на починалия има право да унищожи всички физически писма и снимки, запазени от починалия; самото съхраняване на лична информация в облака не би трябвало да предоставя на обществото права за архивиране”, твърди тя.
„Ограниченото право на изтриване в рамките на дванадесетмесечен период балансира интересите на обществото с правата на починалия”, заключава Ханеман.
