Изкуствен интелект предсказва смъртта на хората

Изкуственият интелект вече е способен да предсказва с висока точност бъдещи негативни събития в живота на хората (снимка: CC0 Public Domain)

Модел на изкуствен интелект, обучен върху дългосрочни наблюдения на 6 милиона датчани, успя да предскаже точно важни събития в живота на хората, включително датата на тяхната смърт.

Точността на прогнозите може да се увеличи още повече, ако към данните от наблюденията се добавят видеоклипове, които съпътстват живота на хората, кореспонденция и информация за социалните им връзки. Но първо трябва да се реши етичната страна на въпроса.

Съвместният проект на изследователи от Университета в Копенхаген (Дания) и Североизточния университет в Бостън (САЩ) показва, че трансформиращ модел на машинно обучение може да се използва за прогнозиране на събития в живота на хората, отбелязва ScienceDaily в публикация за разработката.

Моделът е създаден за обработка на последователности като текст на естествен език. Той се различава от другите модели с по-мащабното паралелизиране на задачите и не изисква последователност в анализа на данните.

Оказа се, че иновативният модел успява да организира данни и да предсказва какво ще се случи в живота на човек и дори може да посочи приблизителното време на неговата смърт. Освен това, по отношение на точността на прогнозиране на поведението на индивида и времето на смъртта, разработката надминава всички създадени преди това подобни модели.

Статията „Използване на последователността от житейски събития за предсказване на човешки животи”, описваща модела life2vec, създаден по време на експеримента въз основа на данни за 6 милиона датчани, е публикувана в научното списание Nature Computational Science и е свободно достъпна на сайта arХiv.org.

„Използвахме модела, за да отговорим на фундаментален въпрос: До каква степен можем да предвидим събития във вашето бъдеще въз основа на условия и събития от вашето минало? От научна гледна точка ние се интересуваме не толкова от самото предсказание, а от нюансите в информацията, които позволяват на модела да даде толкова точни отговори”, казва Суне Леман, професор от Университета в Копенхаген и първи автор на статията.

Екипът е използвал последователността от събития в живота на хората по същия начин, по който едно изречение се изгражда от думи. Поради тази причина е приложен трансформиращ модел, създаден за анализ на текст. В същото време изкуственият интелект работи, като взема предвид известни социални модели и наблюдения, въз основа на които не само AI, но и обикновени специалисти могат да направят изводи за бъдещия жизнен път на човек въз основа на неговото местоживеене, професия, социални статус, пол, навици и медицинска карта (посещения при лекар).

Данните за обучението за модела life2vec идват от информация за пазара на труда, Националния регистър на пациентите (LPR) и Статистическата служба на Дания. Наборът включва информация за всичките 6 милиона датчани и данни за техните доходи, заплати, стипендии, вид работа, индустрия, социални придобивки и др.

Наборът от медицински данни включва записи на посещения при доставчици на здравни услуги или болници, диагноза, тип пациент и колко внезапно или спешно е потърсена помощ. Данните са за периода от 2008 до 2020 г., въпреки че за ограничена възрастова група са взети данни от 2008 до 2016 г.

Авторите на изследването отбелязват, че за пълномащабното използване на подобен модел за социални цели е необходимо да се отговори на много етични въпроси. В същото време те подчертават, че широко разпространените механизми за оценка на целевата аудитория за реклама ни позволяват да научим не по-малко за хората и това вече се използва.

Ако моделът може да предвиди някакво негативно събитие в живота на конкретен човек, защо да не се използва, за да бъде избегнато по един или друг начин? Между другото, моделът предсказва датата на смъртта с точност до четири години.

Според изследователите, следващата стъпка ще бъде включването на други видове информация в модела, като текст и изображения или информация за социални връзки. Това ще позволи изцяло нови взаимодействия между социалните и здравните науки.

Коментар