Две години след влизането в сила на забраната за мобилни телефони в училищата в Австралия преобладаващата част от преподавателите и родителите отчитат редица полезни ефекти. И ве пак към тази забрана трябва да се подхожда с внимание, предупреждават най-предпазливите.
Когато Австралийският християнски колеж – една гимназия в предградието на Мелбърн Кейси – въвежда забрана за използване на мобилни телефони в кампуса си, за това има множество причини. Конфликтите между учениците ескалират онлайн, децата се затрудняват да се концентрират в час, а учителите наблюдават постоянни смущения в резултат на нотификациите, изскачащи на телефоните.
„Когато телефонът е в обхвата на вниманието на ученика, умът на ученика е само наполовина в стаята“, казва директорът на училището Кейлъб Питърсън. „Искахме да си върнем цялото внимание на всяко дете“.
Този месец се навършват две години от въвеждането на забраната за мобилни телефонни в училище, валидна в повечето австралийски щати. Някои въведоха ограничението в държавните начални и средни училища още през 2020 г., други – през 2023 г.
Обявяването на забраните беше приветствано от родители и политици, много от които вярваха, че блокирането на достъпа до телефони ще подобри концентрацията на учениците и ще сведе до минимум разсейването, докато някои експерти бяха скептични относно ефективността на забраната. Сега, две години по-късно, каква е равносметката в училищата без телефони в Австралия?
Повече концентрация в час
„Въздействията бяха ясни“, казва Питърсън. „След забраната наблюдавахме по-силно начало на уроците, по-малко разсейвания, по-добър поток на преподаването. Конфликтите, предизвикани от устройства, намаляха. Междучасията и обядът изглеждат съвсем различно сега – има повече игри, разговори и положителни взаимодействия между ученици и персонал. Това е атмосферата, която всъщност бихте искали за младите хора“.
Година след въвеждането на забраната, проучване сред близо 1000 директори на държавни училища установи, че 95% от директорите все още подкрепят мярката. 81% казват, че забраната е подобрила обучението на учениците. 86% казват, че е подобрила социализацията между децата. Също така 87% смятат, че учениците са по-малко разсеяни в класната стая.
Изследване от Южна Австралия, публикувано през март тази година, разкри, че 70% от учителите съобщават за повишена концентрация и ангажираност по време на учене, а 64% от учителите съобщават за „по-ниска честота на критични инциденти“ в резултат на използването на устройства.
Тайна съпротива
Ученичка на име Рукая, завършила гимназия в Сидни през 2024 г., смята, че забраните са „прекалена реакция“. Повечето години в училище тя и съучениците й са имали възможност да носят мобилните си телефони в час, но забраната я хваща в последната година от средното образование. Рукая казва, че въпреки това съучениците ѝ са намирали начини да използват телефоните си тайно.
„Тийнейджърите намират телефоните си за много важни“, казва тя. „Това ги кара да се чувстват сигурни и защитени. Отнемането на нещо, което е важно за тях, само причинява повече стрес и повече тревоги, а това влошава ситуациите в училище и затруднява справянето с учителите, ръководителите [и] помощните работници“.
Равни условия
Повечето учители и ученици ве пак смятат, че забраните са донесли положителен ефект. Една учителка в гимназия, пожелала да остане анонимна, казва, че самото наличие на телефони в класната стая може да разсейва, дори и устройствата да не се използват. „Те просто предоставят възможност“, казва тя. А тази възможност е изкушение.
Някои ученици смятат, че забраните са „изравнили условията“ в училище. Ейми, ученичка в 11 клас от държавна гимназия в западен Сидни, казва, че премахването на телефоните от класните стаи е ограничило възможността на младежите да мамят. Същевременно това е вид социална помощ за тези, които – според нея – са „хронично онлайн“.
Друга единадесетокласничка, Мариам, казва, че първоначално учениците в нейното училище са считали забраната за телефонни разговори за „неразумна“. Те били убедени, че учителите „понякога използват забраната като начин да злоупотребят с властта си“. Но в крайна сметка е установила, че мярката има положителен ефект върху нейното обучение.
Айша, ученичка в 11 клас от частно ислямско училище в западен Сидни, казва, че забраните за телефонни разговори в нейното училище са ѝ помогнали да постигне „по-дълъг период на съсредоточаване“ и да се представя по-добре в училище.
Това повишено внимание е нещо, което д-р Тони Мордини – директор на гимназия в Мелбърн – е наблюдавал лично. Училището е въвело политика за забрана на телефоните още през януари 2020 г. в съответствие с директивата на Министерството на образованието на Виктория.
„От професионална гледна точка забраната има ясно положителен ефект“, казва той. „Учениците са по-съсредоточени по време на уроци. Наблюдаваме намаляване на разсейването, причинено от онлайн активности. Липсата на телефони също така значително е намалила възможностите за кибертормоз или тормоз в клас“.
Загубени възможности
Но Мордини казва, че забраните за телефони означават и по-малко възможности за учениците. „Важно е да признаем какво сме загубили“, казва той.
„Телефоните могат да бъдат невероятно мощни инструменти за обучение – способни да съхраняват големи количества съдържание, да подкрепят изследвания, да правят снимки, да създават видеоклипове и да хостват полезни приложения. Липсата им означава, че трябва да разчитаме повече на устройства, предоставени от училището, и традиционни ресурси“, категоричен е Мордини.
„Ключовият въпрос е как тези забрани се проявяват с течение на времето“, казва казва проф. Нийл Селуин от Училището по образование, култура и общество в университета Монаш. „Твърдението, че тези забрани внезапно водят до драматични подобрения, е чудесен политически трик – но ние се нуждаем от много по-задълбочено и продължително проучване на това какви ефекти всъщност имат забраните“.
Време за вглеждане в детайлите
Професорът смята, че са необходими много по-задълбочени изследвания на ефектите от забраните. Не е достатъчно да се питат само директорите и учителите.
Селуин цитира скорошно проучване в Обединеното кралство, проведено в 30 училища сред над 1200 ученици, което „не е открило значителни разлики за учениците, посещаващи училища със забрани за смартфони, по отношение на тяхното психическо благополучие, сън, образователни резултати по английски език и математика или дори смущаващо поведение в класната стая“.
Други специалисти напомнят, че в някои случаи има нужда забраните да са придружени от специфични изключения. Това може да важи за деца със специфични медицински състояния, с увреждания или нужда от помощ от приложения за превод, например.
„Забраните за телефонни разговори не са панацея“, казва Питърсън. „Но те са критичен лост, особено когато са съчетани с програми за дигитално гражданство, насърчаване на психичното здраве и позитивни програми за игра и общуване“.
