Science Corporation – конкурент на Neuralink, основан от бившия президент на компанията за мозъчни интерфейси на Илон Мъск – като че ли рязко изпревари своя съперник. Екипът се похвали с очен имплант, позволяващ на хора с увредено зрение да виждат и дори да решават кръстословици. Чипът вече е в напреднали етапи на тестване и не по-малко важно – обещава да е на изключително ниска цена.
Имплантът създава форма на „изкуствено зрение“, която позволява на някои незрящи пациенти да четат текст и да решават кръстословици, според публикация на The New England Journal of Medicine. Устройството представлява микроелектронен чип за вграждане под ретината.
Използвайки сигнали от камера, монтирана на очила, чипът излъчва електроимпулси, за да заобиколи фоторецепторните клетки, увредени от макулна дегенерация – водещата причина за загуба на зрение при възрастните хора.
„Мащабът на ефекта е това, което е забележително“, казва Хосе-Ален Сахел, изследовател на човешкото зрение в Университета в Питсбърг, който е ръководил тестването на системата, наречена PRIMA. „Имаме пациентка във Великобритания и тя чете страниците на обикновена книга, което е безпрецедентно“.
До миналата година устройството се разработваше от Pixium Vision – френски стартъп, съоснован от Сахел. Фирмата обаче се оказа пред фалит, след като не успя да набере достатъчно средства. Тогава Science Corporation закупи активите на компанията за около 4 милиона евро.
„Science успя да го купи много евтино точно когато проучването излизаше на бял свят, така че беше подходящ момент за тях“, казва Сахел. „Те можеха бързо да получат достъп до много напреднали технологии, които са по-близо до пазара, което е добре за една компания“.
Самата Science е основана през 2021 г. от Макс Ходак – първия президент на Neuralink, след внезапното му напускане от компанията на Мъск. Тя вече е набрала около 290 милиона долара, според базата данни за рисков капитал Pitchbook, и е използвала парите, за да стартира широкообхватни проучвателни изследвания върху мозъчните интерфейси и нови видове лечения за зрението.
„Амбицията тук е да се изгради голяма, самостоятелна компания за медицински технологии, която да се впише в Apple, Samsung или Alphabet“, каза Ходак в интервю в лабораториите на Science в Аламеда, Калифорния, през септември. „Целта е да променим света по полезни начини… но трябва да печелим пари, за да инвестираме в тези програми“.
С придобиването на програмата за импланти PRIMA, Science по същество „сгъна“ доста години на разработка и тестване. Компанията вече е поискала одобрение за продажба на очния чип в Европа и е в преговори с регулаторните органи в САЩ.
За разлика от импланта на Neuralink, който записва мозъчни сигнали, така че парализираните пациенти могат да използват мислите си, за да движат компютърна мишка, чипът под ретината изпраща информация в мозъка, за да произведе образ. Тъй като ретината всъщност е „израстък“ на мозъка, чипът се квалифицира като вид интерфейс мозък-компютър.
Системите за изкуствено зрение се изучават от години и една от тях, наречена Argus II, дори достигна пазара и беше инсталирана в очите на около 400 души. Но този продукт по-късно беше изтеглен от пазара, след като финансово се оказа „черна дупка“, според Cortigent – компанията, която сега притежава технологията.
Вече има 38 пациенти в Европа с имплант PRIMA в едното око. Проучването установи, че те могат да четат (средно) по пет допълнителни реда на визуалната таблица – от вида с редове от букви, където всеки следващ ред е по-ситен от предишния.
Част от подобрението се дължи на нещо, което Сахел нарича „различни трикове“, като използването на функция за мащабиране, която позволява на пациентите да се фокусират върху текста, който искат да прочетат.
Видът загуба на зрение, лекуван с новия имплант, се нарича „географска атрофия“. При нея пациентите запазват периферното си зрение, но не могат да различават обекти директно пред себе си, като например думи или лица. Според Prevent Blindness, този тип загуба на зрение засяга около един на всеки 10 души над 80 години.
Имплантът първоначално е проектиран преди 20 години от Даниел Паланкер, лазерен експерт, който сега е професор в Станфордския университет. Той казва, че неговият пробив е осъзнаването, че светлинните лъчи могат да доставят както енергия, така и информация на чип, поставен под ретината.
Други импланти, като Argus II, използват жичка, което обаче се счита за по-сложно решение.
„Чипът изобщо няма мозък. Той просто превръща светлината в електрически ток, който тече в тъканта“, казва Паланкер. „Пациентите описват цвета, който виждат, като жълтеникавосин или слънчев цвят“.
Системата работи с помощта на носима камера, която записва изгледа пред лицето на незрящия, а после излъчва ярка инфрачервена светлина в окото, използвайки дължина на вълната, която хората не могат да видят. Тази светлина попада върху чипа, покрит с „това, което са по същество малки слънчеви панели“, казва Паланкер. „Просто се опитваме да заменим фоторецепторите с фотомасив.“
В сегашния си вид система произвежда около 400 точки на зрение, което позволява на потребителите да различават очертанията на думи и обекти. Паланкер казва, че устройство от следващо поколение ще има пет пъти повече „пиксели“ и би трябвало да позволи на хората да виждат повече.
„Това, което открихме в изпитването, е, че дори да стимулирате отделни пиксели, пациентите ги възприемат като непрекъснати. Пациентът казва „виждам линия“, „виждам буква“, пояснява Планкер.
Според него, ще бъде важно системата да продължи да се подобрява, защото „размерът на пазара зависи от качеството на произведеното зрение“.
Когато Pixium се озова на ръба на несъстоятелност, споделя Паланкер, той самият помогнал за търсенето на купувач, срещайки се с Ходак.
„Това беше „моментална разпродажба“, а не празненство. Но за мен е много благополучен резултат, защото означава, че продуктът ще продължи да се развива. А покупната цена всъщност няма значение, защото е необходима голяма инвестиция, за да се пусне такова нещо на пазара. Ще струва пари“, казва той.
По време на посещение в централата на Science Ходак описва усилията на компанията да препроектира системата в нещо по-елегантно и по-лесно за потребителя.
В оригиналния дизайн, в допълнение към носимата камера, пациентът трябва да носи обемист контролер, съдържащ батерия и лазер, както и бутони за увеличаване и намаляване на мащаба. Но Science вече е създала прототип на версия, в която тази електроника е вмъкната в нещо, което прилича на чифт едри слънчеви очила.
„Имплантът е страхотен, но скоро ще имаме нови очила за пациентите“, казва Ходак. „Това значително ще подобри способността им да го носят лесно през целия ден“.
Други компании също искат да лекуват слепота посредством интерфейси мозък-компютър, но някои смятат, че може би е по-добре да се изпращат сигнали директно в мозъка.
Тази година Neuralink рекламира планове за „Blindsight“ – проект за изпращане на електрически сигнали директно в зрителната кора на мозъка, заобикаляйки изцяло ретината. Компанията все още не е тествала подхода си върху човек.
