Изследователи от Калифорнийския технологичен институт (Caltech) успяха да измерят скоростта на човешката мисъл. Оказва се, че тя е само 10 бита в секунда – дори процесорите преди 50 години работеха по-бързо.
Човешките сензорни системи събират данни за околната среда със скорост от милиард бита в секунда, което е 100 милиона пъти по-бързо от скоростта на мисловните процеси. В изследването, за което съобщава Technology Networks, учените са разчитали на методи от теория на информацията и данни за човешкото поведение: четене, писане, видеоигри и решаване на кубчето на Рубик.
„Това е изключително нисък брой. Във всеки момент ние извличаме само 10 бита от един трилион, които сетивата ни възприемат, и използваме тези 10 бита, за да възприемаме света около нас и да вземаме решения. Това създава парадокс: какво прави мозъкът, за да филтрира цялата тази информация?”, казва ръководителят на изследването проф. Маркус Майстер.
Човешкият мозък съдържа повече от 85 милиарда неврони, една трета от които са разположени в мозъчната кора и участват в мисленето на високо ниво. Отделните неврони представляват мощни информационни процесори и могат лесно да предават повече от 10 бита информация в секунда, но по някаква причина не го правят. Майстер вярва, че невролозите трябва да обяснят тези парадокси в бъдещи изследвания.
Друг въпрос, който новото изследване повдига, е защо мозъкът обработва една мисъл наведнъж, а не няколко паралелно, както правят нашите сензорни системи. Например, шахматист, който обмисля следващия си ход, може да изследва само една възможна последователност в даден момент, а не няколко наведнъж. Изследователите предполагат, че това може да има нещо общо с начина, по който са се развили нашите мозъци.
Най-ранните същества с примитивна нервна система са използвали мозъка си предимно за навигация, за намиране на храна и за скриване от хищници. Ако човешкият мозък е еволюирал от тези прости системи, това обяснява защо той може да следва само един “път” на мисълта в даден момент.
„Човешкото мислене може да се разглежда като форма на навигация в пространството на абстрактните понятия”, казват изследователите. Те вярват, че това ограничение – една мисъл на “такт” – е кодирано в архитектурата на мозъка.
„Нашите предци са избрали екологична ниша, където светът е бил достатъчно бавен, за да направи оцеляването възможно”, смятат учените. „В действителност 10 бита в секунда са необходими само в най-лошите ситуации и през повечето време нашата среда се променя с много по-бавни темпове”.
Новата оценка на скоростта на човешкото мислене може да опровергае някои футуристични сценарии. Изглежда, че директният високоскоростен интерфейс между човешкия мозък и компютъра ще си остане мечта, тъй като мозъкът ни комуникира твърде бавно чрез своя невронен интерфейс с 10 бита в секунда.
Явно ва изследвали собствените си мозъци …