Над половината от софтуерните продукти в България са нелицензирани. Подобна е ситуацията и в останалите източноевропейски държави, докато в страните от Средна и Западна Европа едва 20 на сто от организациите ползват нелегален софтуер. Основната причина потребителите да прибягват към нелегални решения остава високата цена за лицензи, услуги и поддръжка на софтуера. Но има и напълно легална алтернатива, която е в пъти по-достъпна като цена.
Ръководителите на държавни и общински администрации, неправителствени организации, учебни заведения, болници, частни фирми и други структури са притиснати от ръста на цените на софтуерните продукти и хардуера, и то в условията на ограничени ИТ бюджети и непрекъснато увеличаващи се изисквания и регулации (каквато е директивата NIS2, например) в страните от ЕС.
По данни на анализаторската компания Deloitte, 55% от компаниите отчитат увеличение на бюджетите за ИТ всяка година и едва при 20 на сто се забелязва намаление на разходите. Компаниите отделят за ИТ бюджети средно по 3,64% от приходите. А след 14 октомври т.г., когато Microsoft официално прекрати поддръжката на Windows 10, тези проблеми се очаква да се задълбочат още повече.
Високият процент на нелегалния софтуер у нас вероятно се дължи и на още една причина, а именно липсата на достатъчно информация за съществуването на вторичен пазар на софтуерни продукти и услуги. Тази пазарна ниша е позната и добре работеща в страните от Западна Европа, за разлика от държавите в останалата част на континента. Малцина специалисти и ръководители у нас са запознати с възможностите за законно придобиване на лицензирани софтуерни продукти, които вече не са необходими на първия им собственик.
Особеностите и предимствата на вторичния софтуерен пазар бяха във фокуса на събитие в София тази седмица, инициирано от софтуерния брокер Forscope със съдействието на посолството на Чешката република. Над 50 представители на частния бизнес, общинската и държавната администрация затрупаха с въпроси представителите на Forscope, което показа, че темата е изключително актуална.
Якуб Шулак, изпълнителен директор на Forscope, представи данни от собствен анализ на компанията, които сочат, че с придобиването на вече ползвани оригинални лицензирани продукти, организациите могат постигнат до 70% икономии, в сравнение с новия софтуер.
Проучванията на Forscope за България, в частност, показват, че организациите в обществения сектор могат да спестят до 3 милиона евро за лицензирано софтуер – това се дължи на намаляването с 30 до 60% на разходите в сравнение с тези за придобиване на нов софтуер, отбеляза Шулак.
“Основните предизвикателства за нас като компания са две и те не са валидни само за България. Първото е обучението и подходът към клиентите. Процесът е двустранен – ние сме длъжни да спечелим доверието на клиентите, а те трябва да споделят от какви решения имат нужда. На второ място идва мотивацията за търсенето на решения по намаляване на разходите и избора на лицензиран вторичен софтуер”, разказа Шулак.
“На днешното събитие разговарях с ИТ специалисти, които споделиха, че никога не са чували за т.нар. вторичен софтуер. От наша гледна точка това е проблем и ние трябва да намерим начини и дейности, с които да информираме хората за възможностите, които този тип решения предлагат”, допълни Шулак.
Според него, бизнес организациите се делят на два типа: eдните са нови, модерни компании от типа стартъп, които ползват най-съвременните технологии. От друга страна има голям брой организации с дълга история, основани преди десетилетия, и при тях съществува огромна необходимост от актуализиране на ИТ инфраструктурата.
“В България има много организации от втория тип и затова ние смятаме, че тук е налице голям потенциал за развитие на пазара на вторичните софтуерни решения”, подчерта Шулак.
ИТ мениджърите имат сериозни проблеми и опасения не само тук, но и в други държави, каза още той и илюстрира ситуацията със следния пример: болница разполага с 1000 компютъра на около 4 години, с все още добре работещ хардуер, който обаче не е съвместим и не може да отговори на изискванията на Windows 11. Освен това лицензът струва 250 евро и ако трябва да купите софтуер за 1000 отделни устройства, това е значителна сума – четвърт милион евро. Затова болницата купува нов хардуер, което излиза по-евтино, тъй като той идва с лицензиран софтуер.
“Ако имате финансиране по европейски фондове, например, това не е проблем, но обикновено трябва да чакате около две години за одобрение. Затова много организации буквално са парализирани, не правят нищо поради липса на бюджети и изчакват, като през това време са изложени на сериозен риск в сферата на киберсигурността”, коментира Шулак.
Но ако тези компании и организации се ориентират към вторичния пазар, те ще могат да купят Windows Enterprise LTSC 2019 на цена 40 евро за устройство и така с компютрите, с които разполагат, ще могат да работят спокойно до 2029 г., поясни Шулак. Тоест, през следващите четири години те ще плащат само лиценз 10 евро на година за компютър, което прави 40 000 евро за 1000 устройства.
“В сравнение с четвърт милион евро, това е напълно приемлива цена. Съвсем различно е да поискате от борда на директорите ИТ бюджет от 250 000 и от 40 000 евро, нали?”, попита риторично Шулак.
“Затова нашата основна задача като компания е да покажем на специалистите и мениджърите, че съществуват и други възможности за внедряване на нови софтуерни решения в съответствие с изискванията и регулациите в сферата на киберсигурността в ЕС”, заключи Шулак.
