В Обединените арабски емирства се подготвя официална регулация на градската въздушна мобилност, превръщайки футуристичните концепции за автономните летящи таксита и дронове в реалност, при това добре урегулирана.
Институтът за технологични иновации на ОАЕ, Aspire и местната Главна администрация за гражданска авиация обявиха сътрудничество, предназначено да създаде една от първите в света оперативни рамки за усъвършенствана въздушна мобилност (AAM), използвайки симулационно-базиран дизайн и внимателно подбрани пилотни локации в Абу Даби.
Чрез симулации институтът анализира въздушните коридори, динамиката на вятъра и границите на безопасност, за да изготви препоръки, основани на доказателства, както за пилотираните, така и за автономните летателни апарати. Моделите са предназначени да подкрепят вземането на регулаторни решения. Целта е да гарантират, че градското въздушно пространство се управлява безопасно, като същевременно се запазва гъвкавостта за нововъзникващи технологии.
„Самите технологии не са достатъчни, за да имаме градска въздушна мобилност. Те трябва да бъдат съчетани с далновидни разпоредби, които предвиждат сложността на въздушния трафик, включително и автономните полети“, каза Наджва Аарадж, главен изпълнителен директор на института.
„Чрез това сътрудничество ние помагаме за определянето на глобалните критерии за безопасни, интелигентни системи за въздушно пространство, които ще поддържат както пилотирани, така и автономни въздушни таксита“, допълни той.
Под надзора на Съвета за интелигентни и автономни системи трите организации работят по четири интегрирани области: проектиране на безопасни въздушни коридори, определяне на стандарти за разделяне на въздухоплавателните средства, координиране на традиционни и безпилотни системи за движение и консултиране относно регулаторни реформи.
Три локации в Абу Даби са определени за пилотни тестови площадки – остров Яс, пристанище Зайед и международно летище Абу Даби. Тези площадки са предназначени да служат като центрове за вертипорти и хеликоптери.
Вертикалното зониране на въздушното пространство се тества и усъвършенства, за да се разделят различните видове въздушен трафик: дронове, работещи под 150 метра, буфер за безопасност до 300 метра, въздушни таксита, летящи между 300 и 900 метра, и традиционни търговски самолети над 900 метра. Симулациите включват 3D ветрови потоци около сгради и терен, за да се определят оперативните траектории на полета, зоните, забранени за полети, и буферите за безопасност.
„Градската въздушна мобилност не е само въпрос на нови технологии; тя е и въпрос на доверие и безопасност, така че политиката и регулирането са от решаващо значение за приемането ѝ“, каза Андрю Стрефорд, изпълнителен директор на Aspire.
По неговите думи, това, което в момента се изгражда в Абу Даби, може да послужи за основа за регулирането на градската въздушна мобилност в глобален мащаб.
„Тъй като авиацията продължава да се развива, нашите регулаторни рамки трябва да се развиват заедно с нея, „ категоричен е Акил Ал Заруни, помощник генерален директор по въпросите на авиационната безопасност в GCAA. „Ние полагаме основите за безопасна и мащабируема интеграция на въздушната мобилност от следващо поколение“.
Вземайки решения за управлението на въздушното пространство, координацията на трафика и вертикалното зониране преди масовото внедряване на летящите таксита и транспортните дронове, Абу Даби създава оперативен план, който и други държави биха могли да следват.
