Основателят на индийския технологичен гигант Infosys мечтае да принуди хората да работят 72 часа седмично (12 часа на ден, шест дни в седмицата). Амбициите му непрекъснато растат – преди година той заяви, че хората трябва да работят 70 часа седмично и да благодарят на работодателя си за един почивен ден. Самият Мурти отдавна е пенсионер и освен това е много богат – личното му състояние възлиза на милиарди.
Нараяна Мурти отдавна е известен с желанието си да накара хората да работят почти без почивни дни. Сега той отново се застъпва за увеличаване на работното време. Според него, идеалната работна седмица трябва да бъде 72 часа, тоест 12 часа на ден, шест дни в седмицата.
В края на 2024 г. Мурти настоя хората да работят 70 часа седмично, докато сега, година по-късно, той пожела да отнеме още 2 часа на ден от живота на работниците, отбелязва The Register
Новото предложение на Мурти е да се работи от 9:00 до 21:00 часа, шест дни в седмицата, или общо 72 часа. Според него, един ден, свободен от работа, трябва да е достатъчен за всички лични дела, както и за почивка.
Мечтата на един пенсионер
Макар че се застъпва за 72-часова работна седмица, самият Мурти едва ли ще следва собствените си идеи. Факт е, че той навърши 76 години през август 2025 г. и от доста време не му се налага да работи. Според данни на Cheggindia, нетното състояние на Мурти се оценява на 5,1 милиарда долара до 2025 г.
ИТ гигантът Infosys, основан от Мурти през 1981 г., се фокусира предимно върху разработването на софтуер по поръчка за индустриите на електронната търговия и телекомуникациите. Компанията предоставя и консултантски услуги в областта на ИТ и софтуера.
От години Мурти се застъпва за това обикновените хора да работят без почивки и с един почивен ден седмично. Самият той е милиардер и един от най-богатите хора в Индия, както и основател на голяма ИТ компания. С други думи, той директно се възползва от това хората да работят колкото е възможно повече – по този начин ще стане още по-богат.
Първоначално Мурти поиска идеите му за безкрайната работа да бъдат разширени в световен мащаб. Но обхватът на мечтата му по-късно беше значително намален – буквално до само една държава, макар и най-населената в света.
Сега той мечтае само неговите сънародници, индийските граждани, да работят почти без прекъсване. Мурти все още не е разкрил какво е довело до изоставяне на глобалните му планове за работохолизъм.
Мурти вярва, че 70- и особено 72-часовата работна седмица ще помогне на Индия да стане велика и е от съществено значение за икономическото развитие на страната. Неговите изявления обаче постоянно предизвикват противоречия.
Малцина вярват, че 70-часовата работна седмица увеличава производителността. Мнозина също така смятат, че работата по 12 часа на ден, шест дни в седмицата, не допринася за добър баланс между работа и личен живот. 72-часовата работна седмица, за която Мурти мечтае, вероятно вдъхновява само него.
Концепцията „996”
Но Мурти не е измислил идеята населението на цяла страна да работи почти нонстоп. Основателят на Infosys е заимствал тази концепция от Китай, където е разпространена културата „996” – тя принуждава хората от някои професии да работят от 9:00 до 21:00 часа, от понеделник до събота.
Въпреки това, промотирайки идеята си, Мурти пропуска да спомене масовите протести, които китайските разработчици на софтуер организираха срещу тази култура.
Индийският милиардер също така крие друга неудобна истина. По-специално, той не споменава, че много китайски граждани са съдили работодателите си за това, че са ги принуждавали да работят по системата 996.
В крайна сметка китайските съдилища, с подкрепата на високопоставени китайски законодатели, обявиха тази практика за незаконна.
Субкултурата „Лежейки по гръб”
Мурти също така изглежда не е наясно, че китайската младеж е създала субкултура, наречена „Лежейки по гръб”, която отхвърля „996″ и вместо това се застъпва за напускане на училище и работа.
„Лежейки по гръб”, или „тан пинг”, е неформално социално движение в Китай. То се появи през април 2021 г. на фона на прекомерни и постоянно нарастващи изисквания както към учениците, така и към работниците.
Китайците, които възприемат това движение, отхвърлят социалния натиск, свързан с постигането на успех в работата и училището, както и постоянното потребление заради самото потребление.
Същността на движението „Лежейки по гръб” е минималистичен подход към живота, при който се работи само толкова, колкото е необходимо, за да се покрият основните разходи. Неговите последователи използват времето, което спестяват от работа, за да се грижат за себе си.
