Изкуственият интелект вече частично решава проблема с управлението на протези със силата на мисълта. Не по-малко интересно за учените обаче е обратното: предаването на усещания от протезата към живото тяло. По това направление работят интензивно изследователите от руската лаборатория „Моторика“.
Управление на протеза с мисъл е напълно възможно, казва Андрей Давидюк, главен изпълнителен директор на „Моторика“ – руска лаборатория за невротехнологии от ново поколение. Той смята, че настоящата цел на екипа му е да предава „усещания“ от протезата към мозъка, но също така и да „научи“ технологията как да предава сигнали от мозъка към протезата за нейното управление.
Редица изследователски екипи по света в момента работят върху управлението на протези със силата на мисълта, като например Neurolink на Илон Мъск, който се опитва да реши проблемите на хората с увреждания чрез имплантиране на специален чип в мозъка.
За разлика от тях, според Давидюк, „Моторика“ прави протези, при които управлението „преминава от крайниците към мозъка“, а не от „мозъка към крайниците“.
Експерименти в тази област се провеждат и като част от проучване в Центъра за кибернетична медицина и невропротезиране, което „Моторика“ стартира преди няколко години като част от съвместен проект с Федералния център за мозъчни и невротехнологии към Федералната медико-биологична агенция на Русия.
Давидюк не разкри резултатите от разработката, но каза, че вече е постигнат напредък в предаването на усещания от протезата към мозъка. По-конкретно, участниците в проучването са започнали да усещат размера на обектите (големи, средни или малки) и техните физически свойства (твърди или меки) чрез протезата.
Още по-интересно е, че до края на третата седмица от проучването участниците са започнали да възприемат протезата си като част от тялото си: след като се развила чувствителност, мозъкът възприема, че тялото свършва не на мястото, където е бил загубен крайникът, а на мястото, където свършва протезата.
За да постигнат това, изследователите инсталират система от сензори на върховете на пръстите на протезата. Тези сензори събират сигнали, преобразуват ги в импулси и предават импулсите към мозъка чрез електрод, свързан с нерва на участника.
„По този начин доближаваме електрическите импулси, генерирани от електрониката, до тези, циркулиращи в тялото ни“, каза Андрей Давидюк.
Според ръководителя на „Моторика“, управлението на протезните ръце и крака трябва да бъде направено възможно най-естествено. Лабораторията внедрява технологии в областта на невротехнологиите, машинното обучение и изкуствения интелект (AI).
Например, нейната система вече опростява управлението на протези на горни крайници: оптични сензори събират сигнали, а след това интелигентен алгоритъм в микрочипа на протезата разпознава жестове. Това помага за опростяване на управлението на протезна ръка, което в момента е трудно, когато пръстите трябва да се движат по различен начин, но едновременно.
Проектът „Моторика“ е основан през 2014 г., а едноименната лаборатория е създадена през 2025 г.
Първоначално тя е специализирана в протези за ръце за деца и е разработила бионична протеза за горен крайник (такива устройства, за разлика от козметичните протези, могат да се управляват от сигнали от мускули или нерви; устройството съдържа сензори, процесори и двигатели, които отчитат импулси, преобразуват ги в команди и извършват необходимите движения).
В момента „Моторика“ произвежда протези за ръце и крака за хора от всички възрасти, инвалидни колички и друго рехабилитационно оборудване, а също така инсталира невростимулатори и други устройства за хора с двигателни увреждания.
