Крайният резултат може да е по-добър, но способността ни да мислим и анализираме като че ли закърнява, когато използваме AI алгоритми, за да решим задача или да напишем есе. Изследователите все повече се обединяват около виждането, че употребата на AI чатботове трябва да се случва с ясното съзнание как работят въпросните алгоритми.
Какво беше последното нещо, за което попитахте чатбот? Може би сте го помолили да напише есе, да помогне с отговора на труден въпрос, да направи задълбочен анализ на обемист набор от данни или да провери дали мотивационно писмо съответства на описанието на длъжността?
Някои експерти се притесняват, че изнасянето на тези видове задачи означава, че мозъкът ни работи по-малко – и дори може да навреди на уменията ни за критично мислене и решаване на задачи.
По-рано тази година Масачузетският технологичен институт (MIT) публикува проучване, показващо, че хората, които са използвали ChatGPT за писане на есета, се отличават с по-слаба активност в мозъчните мрежи, свързани с когнитивната обработка, докато изпълняват упражнението.
Участниците в експеримента не са могли да цитират части от есетата си толкова лесно, колкото тези в проучването, които не са използвали чатботове. В крайна сметка изследователите казаха, че тяхното проучване демонстрира „належащия въпрос за проучване на евентуално намаляване на уменията за учене“.
Всички 54 участници са набрани от MIT и близки университети. Мозъчната им активност е записана с помощта на електроенцефалография (ЕЕГ), която включва поставяне на електроди върху скалпа.
Някои от заданията, използвани от участниците, са включвали молба към AI да обобщи въпроси за есе, да проследи източници, както и да усъвършенства граматиката и стила. Използван е и за генериране и формулиране на идеи – но някои потребители смятат, че AI не е много добър в това.
Измамно лесно
Наскоро Университетът Карнеги Мелън и Microsoft, която управлява услугата Copilot, установиха, че уменията на хората за решаване на проблеми могат да отслабнат, ако станат твърде зависими от AI.
Те са анкетирали 319 служители, използвали AI инструменти за работата си поне веднъж седмично, относно начина, по който прилагат критично мислене, когато използват ботовете.
Проучването установи, че по-високата увереност в способността на инструмента да изпълни задача е свързана с „по-малко усилия за критично мислене“.
„Въпреки че GenAI може да подобри ефективността на работниците, той може да попречи на критичното ангажиране с работата и потенциално да доведе до дългосрочно прекомерно разчитане на инструмента и намалени умения за самостоятелно решаване на проблеми“, казват авторите на проучването.
Ученици от Обединеното кралство бяха анкетирани по подобен начин за проучване, публикувано през октомври от Oxford University Press (OUP). То установи, че шест от 10 души смятат, че AI е повлиял негативно на уменията им по отношение на училищната работа.
И така, на фона на „експлозията“ в използването на AI, застрашени ли са когнитивните ни умения от спад?
Не е задължително, казва д-р Александра Томеску, специалист по генеративен AI в OUP, която е работила по училищното проучване.
„Нашето изследване ни показва, че на девет от 10 ученици изкуственият интелект е помогнал да развият поне едно умение, свързано с училищната работа – било то решаване на проблеми, креативност или преговор”, споделя Томеску.
„Но в същото време около четвърт заявяват, че използването на изкуствен интелект е направило работата твърде лесна за тях… Така че [имаме] доста нюансирана картина“, допълва тя. Много ученици искат повече насоки за това как да използват изкуствен интелект.
ChatGPT, който има над 800 милиона седмични активни потребители, според шефа на OpenAI Сам Алтман, публикува набор от 100 подкани за ученици, предназначени да им помогнат да извлекат максимума от технологията.
Но проф. Уейн Холмс, който изследва критични проучвания на изкуствения интелект и образованието в University College London (UCL), казва, че това не е достатъчно. Той иска да се направят много повече академични изследвания за ефектите на инструментите с изкуствени интелект върху обучението, преди учениците и студентите да бъдат насърчавани да ги използват.
„Днес няма независими доказателства в голям мащаб за ефективността на тези инструменти в образованието, за тяхната безопасност или дори за идеята, че имат положително въздействие,“ посочва проф. Холмс.
По-добри резултати, но по-слабо обучение?
Проф. Холмс посочва изследвания за когнитивната атрофия, при която способностите и уменията на човек се влошават след използване на изкуствен интелект. Ученият казва, че това е проблем за рентгенолозите, които използват инструменти с изкуствен интелект, за да им помогнат да интерпретират рентгеновите снимки, преди да диагностицират пациентите.
Проучване на Медицинския факултет на Харвард, публикувано миналата година, установи, че помощта на изкуствения интелект е подобрила работата на някои медици, но е навредила на други – по причини, които изследователите не разбират напълно.
Авторите призовават за повече проучване на начина, по който хората взаимодействат с изкуствения интелект, за да можем да открием начини за използване на AI инструменти, които „подобряват човешкото представяне, а не му вредят“.
Проф. Холмс се опасява, че учениците, независимо дали са в училище или университет, биха могли да станат твърде зависими от изкуствения интелект, очаквайки той да върши работата им вместо тях, и да не развият основните умения, които образованието би трябвало да предоставя.
Есето на един студент може да получи по-добри оценки, благодарение на помощта на изкуствения интелект, но въпросът е дали в крайна сметка учащите разбират повече и по-добре. „Резултатите им са по-добри, но всъщност обучението им е по-лошо,“ убеден е проф. Холмс.
Джейна Девани, която ръководи международното образование в OpenAI и е помогнала за сключването на сделка с Оксфордския университет, казва, че фирмата е „много наясно с този дебат в момента“.
„Определено не смятаме, че студентите трябва да използват ChatGPT за възлагане на работа на външни изпълнители“, казва Девани. Според нея, най-добре е ботът да се използва като преподавател, а не само като доставчик на отговори.
Примерът, който тя дава, е със студент, който води спор с ChatGPT, използвайки настройката за режим на обучение. “Въвеждате въпроса, на който имате затруднения с отговора, и чатботът може да разбие компонентите му и да ви помогне да го разберете,” обяснява Девани.
Но проф. Холмс настоява, че всеки студент, който използва инструменти с изкуствен интелект, трябва да е наясно как работи разсъждението им и как компаниите, които разработват тези алгоритми, боравят с данните.
Ученият подчертава, че резултатите винаги трябва да се проверяват. „Това не е просто най-новата версия на калкулатора“, казва той, описвайки широкообхватните възможности и последици на изкуствения интелект.
„Никога не казвам на студентите си, че не трябва да използват изкуствен интелект… Но това, което се опитвам да кажа, е, че трябва да разберем всички различни детайли за него, за да можем да вземаме информирани решения“, заключава проф. Холмс.
