Ходенето в дъжда с чадър в ръка винаги е предизвикателство: стискаме дръжката с едната ръка, с другата се опитваме да свършим всичко останало наведнъж – да носим багажа си, да държим телефона, да приготвим ключовете… И един силен порив на вятъра може да направи цялото това жонглиране още по-стресиращо. Признайте: не сте ли си мечтали за чадър, който просто да стои над главата, а ръцете да са свободни? Вече има такъв модел.
Летящият чадър е създаден от ютюбъра Джон Сю от канала I Build Stuff. Той за първи път направи чадър, задвижван от дрон, през 2024 г. и това без съмнение беше страхотен подвиг. Зрителите обаче бързо посочиха очевидния недостатък: чадърът трябваше да се управлява с ръчен контролер.
Коментарите бяха откровени: впечатляващо, но… непрактично. Сю прие тези коментари присърце и прекара последните две години в работа по летящ чадър, който наистина да следва човека сам и да остави ръцете напълно свободни. И резултатът определено е нещо, което си струва.
След поредица от опити пробивът дойде с вграждането на камера за измерване на времето на полет, която позволява на летящия чадър да проследява и следва потребителя директно, дори на тъмно.
Чадърът не бе перфектен: не стоеше точно над главата през цялото време, но работеше достатъчно добре, за да трансформира проекта напълно. Това, което започна като амбициозна новост, се превърна в нещо наистина полезно и зрителите на YouTube го забелязаха.
Разбира се, летящият чадър повдига още куп нови въпроси. Вятърът и силният дъжд могат лесно да извадят от равновесие лек дрон, а животът на батерията му ограничава колко дълго може да остане във въздуха над главата, нали?
Съществува и проблемът с шума и донякъде неловката реалност на въртящи се ротори, които опасно бръмчат над хора на обществени места.
И все пак постижението е толкова значимо, защото напълно автономната защита от дъжд без ръце е мечта на всички, които някога са ходили под дъжда с чадър.
Може би летящите чадъри все още не са готови да влязат в масово производство, но те намекват за по-мащабна промяна: към автономни устройства, които се адаптират към нас, а не обратното.
Хендсфри летящият чадър е игрив, експериментален символ на това, което става възможно с развитието на сензорите и автономността. Може никога да не замени добрия стар чадър, но е напомняне, че с малко въображение дори най-познатите предмети могат да ни изненадат.
