Европейските държави разработват сигурна ИТ платформа за споделяне на военна информация без участието на САЩ. Инициативата цели да замени настоящата фрагментирана система, където всяка държава използва свои собствени доставчици, често американски. Очаква се също изграждане на военен облак за съхранение на данни.
Проектът на ЕС за създаване на военна ИТ платформа без участието на САЩ трябва да бъде реализиран до 2030 г., съобщи EurActiv. Журналистите се позовават на презентация на Европейската агенция за отбрана, според която институциите на ЕС работят върху нова ИТ платформа, наречена „Европейско пространство за данни за изкуствен интелект в областта на отбраната” (DAIDS).
Проектът DAIDS ще позволи на страните от ЕС сигурно да обменят чувствителна информация, свързана с отбраната. Досега държавите-членки на ЕС избираха ИТ доставчици въз основа на националните си предпочитания, което доведе до създаване хаотична смесица от доставчици за съхранение и обмен на чувствителни данни.
Проектът напредва
През 2025 г. Европейската комисия предложи изглаждане на надеждна, сигурна и оперативно съвместима среда за данни в своята пътна карта за отбрана до 2030 г. Очаква се новата ИТ платформата за военни данни да бъде готова дотогава.
ЕС вече е възложил договори на софтуерни компании, които ще разработят ИТ проекта. Следващата стъпка е да се насърчат европейските страни да координират съвместните поръчки на ИТ технологии, които поддържат бъдещото пространство на данни на ЕС.
В документите се посочва също, че DAIDS трябва да бъде внедрена в рутинните операции на военните и отбранителните агенции на държавите-членки до 2029-2030 г.
Според EurActiv, Европейският съюз все повече поставя под въпрос зависимостта си от Съединените щати, което е подтикнало европейските военни да гарантират адекватна защита на данните. Към момента много европейски държави съхраняват или обменят информация, използвайки чуждестранна, често американска ИТ инфраструктура, което създава потенциални уязвимости.
Споделени спътникови комуникации
През януари 2026 г. европейският комисар по отбраната и космоса Андрюс Кубилюс обяви старта на програмата на ЕС за правителствени спътникови комуникации (Govsatcom), която ще обедини съществуващия сателитен капацитет на 27 държави-членки.
Govsatcom е първата стъпка към намаляване на зависимостта на европейските космически комуникации от чуждестранни доставчици за критични операции. Тя позволява на правителствата на ЕС да наемат сигурни комуникационни възможности едно от друго за чувствителни мисии и други правителствени операции, включително мисии за спешни случаи и правоприлагане, както и военни операции.
Андрюс Кубилюс обяви, че програмата Govsatcom е стартирала миналата седмица. Отсега нататък всички държави-членки на ЕС ще имат достъп до споделени сигурни спътникови комуникации. Според него, първите услуги на проекта ще бъдат достъпни през 2029 г.
Разузнавателна сателитна мрежа
Още през пролетта на 2025 г. Брюксел проучваше възможността за създаване на нова сателитна мрежа за военно разузнаване, тъй като нарастваха съмненията относно ангажимента на САЩ към европейската отбрана.
Системата ще има за цел частично да замени американските възможности, след като президентът Доналд Тръмп преустанови споделянето на разузнавателна информация с Украйна през март 2025 г., подчертавайки зависимостта на Европа от САЩ.
„Предвид променящата се геополитическа ситуация, Европейската комисия обмисля разширяване на сателитния си капацитет, за да подобри геопространствената разузнавателна подкрепа за сигурност”, каза комисарят по отбраната и космоса Андрюс Кубилюс в интервю за Financial Times през лятото на 2025 г.
Новата сателитна мрежа ще се използва за откриване на заплахи като движение на войски и координиране на военни действия. Комисарят добави, че ЕС се нуждае от мрежа, която допълва други програми, използвани за навигация и наблюдение на Земята.
Системата трябва да предоставя актуализирана информация по-често от спътник в ниска околоземна орбита, който следи изменението на климата и природните бедствия, но генерира изображения само на всеки 24 часа. Според Кубилюс, системата ще работи в ниска околоземна орбита. Най-добрите търговски системи могат да проследяват цели и военни разполагания с актуализации на данните на всеки 30 минути, добави комисарят.
Признавайки, че проектът ще бъде скъп и ще отнеме известно време, г-н Кубилюс отбеляза, че през есента на 2025 г. отново ще попита всички представители на страните-членки дали биха искали „временен търговски подход” към този проект.
