
Управлението на идентичността се очертава като водещ приоритет за екипите по сигурност и ИТ през 2026 г. Организациите ускорено обединяват физическия контрол на достъпа и дигиталната автентикация, бидейки под нарастващ натиск по линия на регулации, поверителност и етика.
Седем тенденции формират инвестиционните и оперативните решения в областта на идентичността, контрола на достъпа и управлението на доверието, според новото глобално изследване на HID.
Докладът „2026 State of Security and Identity“ стъпва върху мненията на над 1500 специалисти по сигурност и ИТ, крайни потребители и партньори от индустрията.
Управлението на идентичността заема първо място като стратегически приоритет. 73% от анкетираните го посочват сред основните си теми.
Налице е преход от самостоятелни инструменти за удостоверяване към по-цялостни модели на управление, които обхващат както достъпа до сгради, така и логването в информационни системи.
Консолидацията цели намаляване на риска и административната тежест в хибридни среди, където физическата и дигиталната инфраструктура се преплитат.
Решенията се влияят и от изискванията за регулаторно съответствие, както и от необходимостта да се демонстрира възвръщаемост на инвестициите.
Натискът за модернизация расте. Лидерите по сигурността трябва едновременно да обновяват инфраструктурата и да гарантират прозрачност и ефективно управление, казва Рамеш Сонгукришнасами, старши вицепрезидент и главен технологичен директор на HID.
Мобилните идентификационни данни постепенно излизат от фазата на удобството и навлизат в тази на сигурността. Половината от респондентите посочват, че ги въвеждат основно заради по-висока защита, срещу една трета, които изтъкват удобството като водещ мотив.
Хибридните модели обаче остават доминиращи. 84% от крайните потребители продължават да използват и физически носители наред с мобилните идентификатори, което отразява разнообразните оперативни изисквания.
Биометрията също засилва позициите си. 45% от анкетираните я определят като стратегическа технология, като пръстовият отпечатък остава най-разпространената модалност със 71%, следван от лицевото разпознаване с 50%.
Паралелно с това притесненията около етичните аспекти и поверителността рязко нарастват – от 31% година по-рано до 67% сега. Това принуждава организациите да добавят допълнителни защитни механизми и по-строги управленски рамки при внедряването.
Системите за проследяване в реално време навлизат в масова употреба, особено в здравеопазването, производството и логистиката. 42% от крайните потребители ги определят като стратегически приоритет, а 40% вече имат активни внедрявания.
Разходите остават основната бариера, според 33% от участниците, докато опасенията за поверителността и сложността на интеграцията са на равнище от по 29%.
Налице е и дефицит на информираност – 38% от партньорите смятат, че клиентите не познават добре възможностите на тези решения.
Конвергенцията между физическа и дигитална идентичност запазва инерцията си. 75% от организациите или вече са внедрили унифицирани решения (29%), или активно ги оценяват (46%). Идеята е един идентификатор да осигурява достъп до сгради, мрежи и приложения.
Ограниченията са предимно финансови – над половината анкетирани посочват бюджетни лимити, 37% – сложност, а 34% – недостиг на експертиза.
RFID инфраструктурата вече е част от ежедневните операции. 54% от анкетираните съобщават за активна употреба при проследяване на активи, управление на наличности и превенция на загуби.
Технологията се възприема като базов компонент за оперативна видимост, а не като нововъзникващ инструмент. 62% свързват внедряването ѝ с по-бързо проследяване, а 41% – с по-добра прозрачност.
Нараства и предпочитанието към интегрирани платформи за сметка на точкови решения. Организациите търсят по-добра видимост и ефективност в среди, които обединяват физическа инфраструктура и информационни системи.
Интеграцията обаче остава централно предизвикателство – 52% я посочват като основна бариера при системите за управление на идентичността, а 37% открояват същия проблем при проектите за конвергенция.
Поверителността и етиката се превръщат в хоризонтален фактор за всички тези тенденции. При биометрията две трети от крайните потребители изразяват умерена или висока степен на притеснение.
Сходни нагласи се наблюдават и при проследяването на локация и унифицираните идентификационни платформи. В отговор, организациите разработват политики, управленски рамки и технически контроли, които да балансират по-високата сигурност с индивидуалните права.
Данните обхващат индустрии като здравеопазване, образование, публичен сектор, финанси, производство и критична инфраструктура. Според HID, изследването отразява както гледната точка на крайните клиенти, така и на партньорите, и показва къде стратегиите се реализират успешно и къде остават разминавания.
По думите на Сонгукришнасами, организациите, които ще се справят най-добре през 2026 г., са тези, които предоставят реален избор на заинтересованите страни, без да правят компромис със стабилността на защитата.
