Очаква се автономните превозни средства да играят голяма роля в оформянето на бъдещето на градовете. В ново проучване учени са изследвали как самоуправляемите коли могат да променят моделите на движение по време на сутрешните пътувания до работа и да повлияят на паркирането в бизнес районите.
„Градските власти имат рядък прозорец от възможности да установят политики, които да проправят пътя за неизбежното масово пристигане на автономните коли“, казва Су-Хенг Чо, професор по оперативно управление в бизнес школата „Тепър“ към университета Карнеги Мелън и съавтор на статията.
В отговор на голямата нужда от паркиране, градовете опустошават големи пространства, за да изградят паркинги. И въпреки това много от пътуващите до работа сутрин все пак се затрудняват да намерят достъпни и удобни места, където да оставят колите си. Задръстванията допълнително усложняват много сутрешни пътувания до работа.
Автономните превозни средства имат потенциала да решат тези проблеми, като оставят пътуващите до работните им места в централните бизнес райони и се паркират в крайградските райони – на по-ниски цени, изцяло самостоятелно, и без да отнемат пространство в центъра.
По този начин пътуващите до работа биха могли да избегнат високите такси за паркиране. Градовете пък биха могли да намалят необходимостта от изграждане или поддръжка на големи, скъпи паркинги в бизнес-райони.
Централните градски части могат да се освободят от пространствата, предназначени за автомобилните паркинги, за да ги преобразят в зелени паркове или друга полезна градска инфраструктура.
Стимулирането на хората да използват автономни коли би могло да се превърне в едно от средствата, с които градските власти насърчават облекчаването на трафика в централните части. В тази категория са мерки като таксите за паркиране в централна градска част, таксите за задръствания и пр.
От друга страна обаче не бива да се забравя, че ако автономните коли возят работещите до бизнес кварталите, а после се оттеглят и се самопаркират в периферията, това увеличава както часовете и пробега на автономните автомобили, така и таксите за ползването им – в сравнение с превозните средства, управлявани от хора.
Тази промяна би увеличила общите системни разходи и предполага потенциални промени в начина, по който се използва земята в бизнес районите (напр. пренасочване на местата за паркиране за търговски и жилищни зони), след като автономните превозни средства (АВ) бъдат използвани по-широко.
„В нашето проучване не се стремим да предлагаме специфични за конкретен град решения, а да подчертаем общите компромиси и динамиката в човешкото поведение, които възникват, когато автономните коли, пътуващите до работа и инфраструктурата взаимодействат“, обяснява Неда Мирзаян, доцент по управление на операциите в Училището по мениджмънт „Джиндал“ на Тексаския университет в Далас, която ръководи проучването.
„Нашият модел може да служи като ръководство или дори система за ранно предупреждение, за да разпознаем как привидно малки промени в технологиите, разходите или стимулите могат да доведат до големи промени в поведението на пътуващите до работа и ефективността на цялата система“, заключава Мирзаян.
