Повече прозрачност в разходите за мобилни комуникации може да помогне за свиване на средствата за издръжка на държавната администрация, според ново проучване на Industry Watch. В момента значителна част от държавните институции не публикуват информация за възложени поръчки в Регистъра за обществени поръчки.
Понастоящем има информация за 50 проведени процедури за възлагане на поръчки за мобилни комуникационни услуги през последните 5 години, на стойност малко над 16 млн. лева. Данни в регистъра са предоставили администрации, заемащи едва около 40% от общо заетите лица в публичния сектор. Останалите или не спазват закона по отношение на прозрачност на обществените поръчки, или не са провеждали процедури.
Проучването разкрива редица административни практики, които противоречат на основните цели и принципи на Закона за обществените поръчки. Значителен брой институции не са откривали процедура по възлагане на поръчки за мобилни комуникации след 2005 г. В много случаи това се дължи на продължаване на действието на сключени стари договори с изтекъл срок (традиционно поръчките са със срок от 1 до 3 години), без да се обявява нова поръчка.
Има случаи, в които цените на мобилните услуги не са били променяни за период от 4 години, въпреки динамичното развитие на телекомуникационния пазар, което позволи потребителите да получават подобряващи се във времето предложения.
Практическата липса на конкуренция при доставката на мобилни услуги за държавната администрация е наложена и от прилагането на специфични технически изисквания, както и от диференцирани тегла на тарифите за разговори към отделните оператори. Доколкото в България все още има значителни различия в цените на разговорите в мрежата на оператора и при повиквания към останалите мрежи, подобни критерии за оценка на офертите в много случаи дават предимство на един от мобилните оператори.
Последиците от такива действия в публичните институции са ограничаване на конкуренцията на пазара на телекомуникационни услуги и потенциално увреждане на обществения интерес с оглед ефективно разходване на публичен финансов ресурс.
В момента България е изправена пред риск от загуба на макроикономическа стабилност заради растящ бюджетен дефицит. Мерките на правителството, насочени към съкращаване на разходите засега не са достатъчни за ограничаване на дефицита до задължителното ниво от 3% от БВП, посочват от Industry Watch.
От друга страна, редица представители на изпълнителната власт твърдят, че това са максималните икономиии, които ведомствата могат да си позволят. Доколко това е така зависи от прозрачността при извършване на разходите и спазването на основните принципи при възлагане на обществени поръчки, заключава анализът.
Изследването обхваща практиките на министерствата, държавните агенции, комисиите и някои други големи централни институции.