Лъчезар Богданов: Вече ставаме икономика на услугите

От 36 години България догонва икономиката на Западна Европа, но след ковид пандемията правим това най-бързо от всички страни в Източна Европа. През първото тримесечие имаме 5-ият най-висок икономически растеж в Европа, съобщи Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ), по време на форума Tech Momentum 2026, организиран днес от ИТ дистрибутора Поликомп в столичния хотел Милениум.

Преди 2 години Световната банка включи България в списъка на богатите държави – групата държави с “високи доходи”, но все още оставаме в “бедната част” на Европа, каза Богданов в лекция на форума, в който участват партньори и клиенти на Поликомп от страната и чужбина.

По неговите думи, износът на ИТ услуги вече е по-голям от туризма и изравнява износа на електрически съоръжения и мед. “Вече ставаме икономика на услугите – това преструктуриране е икономически растеж, по-бърз от този на останалите, създаваме продукти с добавена стойност и ги изнасяме, дори с по-малко хора”, поясни Богданов.

Има сериозна промяна на пазара на труда у нас в последните 15 години – все повече хора работят и все по-малка е безработицата. България е с най-ниска безработица в ЕС. Няма свободни хора за работа, посочи икономистът.

3 пъти е увеличението на заплатите през последните 10 години. България е с най-висок ръст на разходите за труд в Европа през 2025 година. Това означава все по-платежоспособни клиенти на вътрешния пазар. 

“В този смисъл общият пазар на труда в ЕС работи. Повишава се покупателната сила в по-бедните райони, в сравнение с по-богатите. България е на първо място в бизнес сектора по ръст на заплатите”, каза Богданов.

Когато постоянно се увеличават възнагражденията в страната, населението става по-платежоспособно и бизнесът започва да зависи все повече от вътрешния пазар. Имаме реален ръст на потреблението на домакинствата, а икономиката се преобразява – ако преди беше експортна, сега е все по-интересно за бизнеса да продава на вътрешния пазар, коментира Богданов.

“Дори ковидът не можа да ни смачка – няколко месеца спад и се върнахме към тренда. Имаме икономика, която расте от вътрешното потребление”, каза той.

Секторът на ИТ хардуера, в частност, също нараства постоянно в последните години, макар и с променлива динамика. Вносът на хардуер през 2025 г. възлиза на малко под 1,2 млрд. евро. Бизнесът на дистрибутора Поликомп също расте в последните години, като данните на компанията съвпадат с данните за целия пазар.

Богданов коментира и нарастващите спестявания на домакинствата. По ред причини българите не вярват в капиталовия пазар, но вярват на имотите и банките. 55,7 млрд евро са спестяванията на домакинствата, бележейки ръст от 2,5 пъти за 10 години.

Паралелно с това растат и кредитите на домакинствата – не само ипотечни, но и потребителски. Банките залагат на продължаващия ръст на доходите, заплатите, икономическия растеж и ниската безработица – това се случва в последните години, не се промени с приемане на еврото и трендът вероятно ще се запази, прогнозира Богданов.

В публичните финанси обаче сме в бюджетен дефицит и влизаме в процедура. “Държавата взима дълг, за да покрие дефицита, това увеличава дълга, но същевременно създава търсене за местната икономика. Колко време ще продължи това, не знаем, но не може до безкрайност да се взимат заеми, за да се обслужва дефицитът”, каза икономистът.

Подобен модел е устойчив, докато частният бизнес продължава да увеличава производителността на труда. Ако продължи да го прави, нямаме проблем, но ако спре – няма да се справим, коментира Богданов.

“Нещо, което трябва да ни стресне, са слабите резултати на учениците. Много от тях са функционално неграмотни, на последните места сме с Кипър по този показател. Това, което трябва да искаме от държавата дългосрочно, е образованието”, заключи Лъчезар Богданов.