България и по-специално малкият и средният бизнес в страната ще засили доста своята киберсигурност още през настоящата година. Все по-често МСП ще осъзнават, че това не е просто един излишен разход, а регулация, която ги задължава да спазват определени правила, коментира Елена Костадинова, мениджър бизнес развитие в CyberXperts, по време на форума Tech Momentum 2026, организиран днес от ИТ дистрибутора Поликомп в столичния хотел Милениум.
У нас като цяло малко се говори за киберсигурност. Дали защото се подценява този проблем и всеки си казва, че това на него няма да се случи, дали защото регулаторните органи са твърде пасивни в този момент, но в България има висока степен на дигитализация и много малко умения как да се пазим от хакерски пробиви. Компаниите, в частност, не инвестират в обучение на хората си и малко от тях имат служители по киберсигурност като част от екипите си, описа ситуацията Костадинова.
Но тази година, с известно закъснение, през февруари влезе в сила директивата за киберсигурност NIS2, която се очаква да наложи доста сериозни промени. DORA също е действаща в момента регулация, най-вече във финансовия сектор.
Досега нямаше много ясно разписани правила къде и как организациите трябва да докладват, ако са станали обект на хакерска атака, което означава, че официалните данни са занижени с около 30%, посочи Костадинова.
През миналата година само 200 компании са признали, че са били хакнати, а загубите им възлизат на 15 млн. евро, според изследването на CyberXperts. Всеки ден са подавани средно по 10 сигнала за опити за пробив.
“Това е много нереално число, но сега нещата ще се променят, тъй като компаниите, които са засегнати от директивата [NIS2], вече са задължени с много ясно разписани правила и къде трябва да сигнализират за атаките срещу тях”, подчерта Костадинова.
Най-често на хакерски атаки е подложена публичната администрация, която се дигитализира много бързо, но инвестира най-малко за киберсигурност – 19% от всички атаки у нас са в публичния сектор. Следват транспортът и банковият сектор, докато изненадващо медиите са слабо таргетиран сектор. Като цяло, най-разпространени киберзаплахи са фишинг, социално инженерство и кражба на данни.
“Благодарение на NIS2, България доста ще засили своята киберсигурност и това ще засегне в голяма степен малкия и среден бизнес, на който все по-често ще му се налага да мисли, че това не е просто един излишен разход, а регулация, която е задължен да спазва”, прогнозира Костадинова.
Според нея, в резултат на изкуствения интелект атаките у нас ще растат и загубите на българската държава ще се увеличават в бъдеще. Що се отнася до бизнеса с киберсигурност, през 2025 г. той възлиза на 82,6 млн. евро. и се очаква да нарасне зо 117,8 млн. през следващите четири години.
“Колкото и неща да променяме в нашите постоянни опити да пазим киберсигурността на компаниите, за които работим, на практика ловим все едни и същи стари грешки, които са причината за най-големите пробиви”, сподели Любомир Тулев, основател на CyberXperts. “Или иначе казано – няма как в днешно време на нови реалности, нови атаки, да се пазим със стари техники за киберсигурност”.
Показателно е, че през миналата година 95% от хакерските пробиви са извършени, благодарение на човешка грешка. “Тоест, ние хората, сме улеснили хакерите да влязат в наш профил, да разбият нашата компания. Защо? Защото хакерите разбраха, че е много по-лесно да се логнат в нашия профил, намирайки нашите “креденшъли”, отколкото да го разбият, да го хакнат”, коментира Елена Костадинова.
В световен мащаб киберпрестъпността струва на икономиката 10,5 трилиона долара годишно, като това число ще се увеличава с 15% във всяка от следващите пет години. Един от основните проблеми е липсата на кадри в сферата на киберсигурността – не достигат около 4 млн. специалисти и този проблем ще се задълбочава все повече в следващите години
AI ще улесни нещата, ще замести част от хората – но тези на много ниски длъжности, докато липсата на специалисти ще става все по-осезаема. Около 23% от компаниите в световен мащаб ще трябва да наемат хора, които нямат никакви умения и да ги обучават сами, според проучвания, на които се позова Костадинова.
Около 88% от компаниите – най-вече малкият и средният бизнес – казват, че тази година ще инвестират повече в киберсигурност. Големите компании вече се защитиха и сега МСП са новата цел на хакерите, заключи тя.
