
Учени от Масачузетския технологичен институт (MIT) разработиха система за дългосрочна памет за роботи. DAAAM комбинира компютърно зрение и 3D картографиране, за да позволи на роботите да свързват обекти с местоположения и да съхраняват тази информация за бъдещо извличане и изпълнение на задачи.
Съвременните роботи са добри в навигирането в средата си, но имат проблеми с асоциирането на конкретни обекти с мястото и времето. Докато човек може да си спомни къде е оставил ключовете си снощи или в кое чекмедже е необходимата част, тази задача остава трудна за робот.
Системата DAAAM (Описване на всичко, навсякъде, по всяко време, във всеки момент), разработена в MIT, позволява на роботите да запомнят обекти и тяхното местоположение в големи, сложни пространства.
Като комбинира съществуващите технологии за компютърно зрение и 3D картографиране, технологията помага на роботите да изпълняват задачи, изискващи памет за събития и обекти, с които са се сблъсквали преди това.
Докато се движи, роботът не само изгражда карта на пространството, но и добавя подробни текстови описания към обектите. Това позволява на машината да запомни, например, червен велосипед със спукана гума близо до определена сграда или специфичен инструмент в работна зона.
В бъдеще потребителят ще може да задава въпроси като „Къде оставих портфейла си?” или „Донесете ми частта, която започнахме да сглобяваме снощи” и роботът ще търси желания обект, използвайки собствената си памет, а не само текущото изображение от камерата.
Според разработчиците, системата DAAAM е достатъчно бърза за използване от мобилни роботи в реално време. В тестове иновацията демонстрира по-висока точност на отговор в сравнение със съществуващите методи, въпреки че резултатът зависи от вида на заявката.
Разработката беше представена на Конференцията по компютърно зрение и разпознаване на образи (CVPR). Учените от MIT продължават да усъвършенстват системата. По-специално, те работят върху механизми за оценка на доверието на робота в неговите спомени и върху способността му да запомня не само обекти, но и важни събития.
Усъвършенстваната система потенциално би могла да направи взаимодействията между човек и робот по-естествени и да доближи машините до изпълнението на задачи, които изискват истинска дългосрочна памет.
