Лятото е тук, децата вече не са на училище, мнозина броят дните до традиционното лятното пътуване из красиви и уникални места. Без значение къде отиваме – на плажа, на планина, в чужда страна или в далечен град, повечето от нас ще се скъсат да снимат!
Но ще станат ли хубави снимките?
Ако носите фотоапарата, само за да „регистрирате“ къде сте били през ваканцията, то всяка снимка е „окей“. Но ако искате да направите кадрите по-специални, то ето няколко идеи как да запечатаме прекрасните гледки по впечатляващ начин.
Ако ще използвате функцията за приближение („zoom“), оставете да действа само оптичният й вариант. Цифровият е по-добре да изключите и забравите. Цифровото увеличение се постига чрез изкуствено добавяне на пиксели, което ще направи снимката „раздърпана“ и пикселизирана. Затова по-добре заложете на това, което ви дава оптиката – истинско, качествено приближение.
Ако тепърва ви предстои да си купувате фотоапарат, то възможността за оптично увеличение следва да е сред най-важните ви критерии – по-важен от мегапикселите.
Неповторими снимки на приятелите и семействотоПомислете за ъгъл или гледна точка, от която имате различен подход към изображението. Например един уникален голям портрет на цялото семейство можете да направите по време на разходка привечер, по залез слънце, заснемайки собствените ви сенки, паднали на близка стена, която е обляна в огнените краски на залеза. Ако и мазилката на въпросната стена се окаже в топли, пастелни цветове, за да допълни богатството на цветовете, то кадърът ще стане наистина уникален. Макар хората на снимката ви да са само силуети, там ще видите уникалната сянка на всекиго, с характерната му поза и всичко, изречено от „езика на тялото“.
Едно нещо, което хората често правят по време на пътуване, е да снимат своите приятели или семейства точно пред някоя сграда, паметник, водопад или друг интересен обект.
Много би ви улеснило да направите по-сполучлива снимка, ако хората стоят на известно разстояние от самия обект (фасадата, паметника и т.н.) – например леко встрани. Също така снимката ще изглежда по-разчупена и жива, ако хората не се „строяват“ пред обекта „като за снимка“, а заемат по-естествена поза, например имитират слизане по стъпала и др.
От голяма полза би било отново прилагането на една по-различна гледна точка. Например ако снимаме приятелите си на фона на дълбока пропаст, добра идея е да се потърси по-високо място – над равнището, на което стоят те, и така снимката да „надникне изотгоре“ към бездната.
Често снимането на пейзажи е важна част от почивката и всички искаме да уловим кадър, който е достоен да бъде отпечатан на картичка и окачен на стената. Динамиката на този вид снимки може да се постигне чрез промяна на гледната точка, например чрез позициониране на обектива на ниско или по-високо ниво. Повечето хора не си правят труда – те застават, насочват фотоапарата към хубавата гледка и натискат копчето. Вместо това опитайте да се качите една идея по-високо или по-ниско, потърсете друг ъгъл.
Освен това можете да си позволите да потърсите някакъв начин да добавите перспектива в кадъра, включвайки на преден план някакъв елемент – например дърво или храст – което може да не е на фокус. Ако има нещо, което се намира „на ръба“ на изображението, то ще помогне да направите кадъра по-специален. Това ще ви помогне да получите по-интересна снимка.
Попълващата светкавицаАко правим снимка на човек, който стои с гръб към източник на светлина – например на фона на вълшебен залез пред пристанище например, често се оказва така, че в крайна сметка на снимката се вижда превъзходен залез, но лицето на човека е въз-тъмно и само по силуета познаваме кой всъщност е стоял там. Затова в такива моменти е добра идея да се използва светкавицата – попълваща светкавица. Така на крайната снимка ще се вижда и прекрасният залез, но ще можете и да разпознаете физиономията на приятеля, който стои пред него.
Много често хората смятат за ненужно използването на светкавицата посред бял ден, когато изглежда, че е достатъчно светло за снимане. Това обаче не винаги е така. Когато слънцето е високо в небето, например докато сме през деня на плажа и искаме да се снимаме на фона на морето, или когато вървим нагоре по планинска пътечка и листата на дърветата правят приятна „шарена сянка“, лицата на хората от снимките обичайно остават недобре осветени. За да избегнем този неприятен ефект, е по-добре да използваме светкавицата, дори и да е достатъчно светло наоколо.
Голямо предизвикателство в този случай е да се постигне добър баланс на осветеността. За да не „блесне“ лицето на човека, когото снимате, може да намалите нивото на светкавицата, така че да не „прегори“ образът.
Искате ли да направите добра снимка на залез? Намалете експозицията – и то много! Това ще ви помогне да уловите невероятните червени, оранжеви и жълти багри. Намалете експозицията с 2-4 стъпки, според това какво ви позволява фотоапаратът.
Снимането сутрин точно след изгрев и вечер преди залез слънце са най-доброто време за снимане на открито – сред полета и природа. Тогава падащите накосо слънчеви лъчи са естествен „прожектор“, осветяващ обектите за получаването на добра снимка с ясни контури, наситени цветове и без неприятни сенки.
Времето по пладне обаче също е удобно за някои добри кадри. Ако сте в европейски град и искате да отидете в старата му част, където има малки тесни улички, пладне е едно добро време да снимате там. Така ще имате достатъчно светлина за хубав кадър. Рано заран или вечер по залез това няма как да се случи, защото малките градски улици ще останат в тъмна сянка.
Така че ако ще снимате пейзаж край реката, използвайте времето рано сутрин или вечер, а ако ще посещавате „Стария град“, изберете време по средата на деня.
– Резолюцията е по-малко важна, отколкото мислите
Много хора смятат, че най-важният параметър на фотоапарата е броят на мегапикселите. Без съмнение и самите търговци ще започнат именно с това, когато ви предлагат един или друг модел.
Изобщо не е вярно обаче, че колкото повече са мегапикселите, толкова по-хубави ще са снимките. Мегапикселите касаят предимно големината на снимката. С много мегапиксели можете впоследствие да си позволите да разпечатате фотосите си в „плакатен“ формат – но обичайно от това се нуждаят само професионалните фотографи. Ако просто искате снимки за спомен и планирате да отпечатвате в размер от порядъка 13х18 см, то 5-6 мегапиксела са ви предостатъчни.
Маниаците фотографи биха се радвали на по-голямата резолюция от порядъка на 10+ мегапиксела, но тя не е от решаващо значение за добрата снимка – красив като за картичка кадър можете да уловите и с 3-мегапикселов фотоапарат, стига да имате усет за красивото. Така че изобщо не се подвеждайте по лъскави спецификации за висока резолюция.
Без значение дали снимате портрети или диви животни сред природата, увеличението никога не е „в повече“. Повечето джобни цифрови фотоапарати имат 3- или 4-кратно увеличение, но ако изберете по-“сериозен“ модел с повече увеличение, изобщо няма да съжалявате. На пазара има такива с 8-, 10-, 12-кратно оптическо увеличение, а при някои модели то достига 40х.
Ако залагате на голямото оптично увеличение, няма да ви навреди наличието на „стабилизатор“, за да заснемате кристално чисти изображения без нужда от триножник.
– Батериите
Традиционно цифровите фотоапарати работят или с набор от AA-батерии, или със специфична батерия, разработена от самия производител по негов собствен стандарт, която не пасва на другите марки камери.
И двата подхода имат своите предимства. AA батериите са масови и могат да се купят отвсякъде, така че ако усетите как се изтощават по средата на разходката, можете да се отбиете в първия срещнат магазин да си купите нови.
По-добрият вариант е да се сдобиете с няколко комплекта презареждаеми батерии и зарядно за тях. Когато тръгвате на разходка, можете да сложите един комплект във фотоапарата, а другите набори да приберете в чантата.
Специфичните батерии по собствен стандарт на самия производител традиционно са доста скъпи, но имат своите предимства. Най-вече това е свързано с бързината, с която могат да отдават енергия. Това е важно, когато искате да направите бърза поредица от снимки със светкавица – най-неприятното в такъв момент е да се налага да изчакате „светкавицата да се зареди“.
Ако пътувате в далечна страна, например в САЩ, не забравяйте да си вземете електрически адаптор – иначе просто няма да можете да си включите зарядното в контакта там.
Без значение какви батерии използвате, не забравяйте, че не е редно да се изхвърлят в обикновените контейнери за боклук – ако искате да се отървете от тях, огледайте се за специализирани кошове за батерии.
Без съмнение големите професионални и полупрофесионални фотоапарати с техните сменяеми обективи и светкавица изглеждат „яко“ и мнозина си мислят, че „якият“ фотоапарат ще прави „яки“ снимки. Голата истина е, че добрите снимки зависят от „зад-апаратното устройство“ – сиреч от този, който снима.
С други думи, никога не подценявайте потенциала на малкия фотоапарат, който можете с лекота да тикнете в джоба си. Ще останете удивени колко хубави и очарователни спонтанни снимки можете да направите с него, изваждайки го от джоба си само за секунда и уцелвайки кратък уникален момент, докато приятелите с големите фотоапарати преравят чантите си в търсене на правилния обектив, изпускайки най-добрия момент за снимане.
– Цифровите фотоапарати се чупят лесно
Дали поради случайно увреждаане или просто от износване, цифровите камери не са толкова дълготрайни колкото някогашните фотоапарати с лента. Някои фотографи имат „аналогови“ фотоапарати на по 15-20 години. Е, не очаквайте такава дълготрайност от цифровия им събрат. При някои от тях след време се получават черни черти по средата на дисплея, други имат проблеми с механичните части, при трети се поврежда електрониката.
Дали това значи, че не бива да си купувате цифров фотоапарат? Не. Цифровата фотография ще промени живота ви и начина, по който мислите за снимането с огромните възможности, които дава, с гъвкавостта си и лекотата на работа. Е, ще трябва да се примирите, че някой ден и камерата ще се развали – но навярно дотогава ще сте направили няколко десетки хиляди кадъра – обем, който не само оправдава инвестицията, но и надали може да бъде постигнат със старата аналогова технология дори за 15-20 години.
– Пазете снимките си на поне две места
Не се оставяйте моментен мързел да ви убеди да съхраните снимките си само на едно място. Картите за памет могат да се изгубят или да се повредят ненадейно, твърдите дискове на компютрите също могат да се развалят. Копирайте снимките си на поне две места, ако не искате да рискувате да ги загубите.
Повечето цифрови фотоапарати имат автоматично затварящ се капак на обектива, но все пак неизбежно вътре попадат прашинки, дребни частици или дори пръски вода. Не е страшно, но може да провали някои от най-хубавите ви снимки, ако неволно по време на разходката върху обектива е попаднало дребно влакно например.
Винаги носете фина кърпа за почистване на лещата. Ако носите очила, най-вероятно и без друго си имате такава, но ако нямате – потърсете начин да си създадете навик да носите такава кърпа. Може да й намерите място в калъфчето на фотоапарата или друго удобно място, чрез което да е винаги с вас и да се пази чиста.
Щадене на батериите
LCD дисплеят е един от големите консуматори на ток в цифровия фотоапарат. Модерните устройства имат функция за автоматично изключване на дисплея след определено време бездействие на камерата. Ако нямате такава функция, създайте си навик сами да го гасите – без съмнение някъде из контролните бутони има копче за това.
И макар че разбирачите ще ви кажат, че LCD екранът харчи най-много ток в целия фотоапарат, истината е малко по-различна: най-много ток хаби моторчето, което задвижва оптиката и механиката (обектива, капачето му и поддържащите ги компоненти) при включване, изключване и прилагане на увеличение. Така че по-добре дръжте фотоапарата постоянно включен и гасете само дисплея, отколкото често да включвате и изключвате „за да пестите батерия“.
Приятна и весела ваканция! И… умната!
