99% от българските учители вярват, че отличната компютърна грамотност подготвя учениците за пазара на труда, сочи проучване по поръчка на Intel, проведено в региона на Европа, Близкия изток и Африка (EMEA). Учителите са убедени, че компютрите превръщат ученето в забавление и призовават правителствата да въведат дигиталната ера в класната стая.
“Нужни са повече инвестиции в ИТ, но наистина става въпрос за самите учители. Не компютрите правят чудеса, а учителите”, коментира Иринел Бурлою, мениджър „Бизнес развитие” за България и Румъния в Intel.
Компанията е разработила програмата Intel Teach, по която до момента е обучила 7 милиона учители в цял свят да използват компютрите като спомагателен инструмент.
Учителите от EMEA призовават правителствата за повече действия, които да въведат училищата в дигиталната ера. Според резултатите от изследването, над три четвърти (76%) от учителите вярват, че правителствата трябва да направят повече в подкрепа на достъпа до компютри в училищата. Този призив е породен от реалния опит на учителите по отношение на вдъхновяващия ефект, който имат технологиите в класната стая върху учениците и всички учебни предмети, реалните умения, които придобиват, и начина, по който технологиите позволяват по-добро и по-персонализирано обучение.
Въвеждането на компютрите и дигиталното съдържание в класната стая е направило обучението по-забавно и по-интерактивно. Учителите казват, че учениците проявяват по-голям интерес към обучителния процес (79% от всички анкетирани), като 67% от българските учители-участници в изследването споделят това мнение. Също така, според тях учениците са по-позитивни (65%) и се концентрират по-добре (според 60% от учителите от региона на EMEA и според 41% от анкетираните български учители). Този привлекателен ефект се забелязва при всички учебни предмети – от математика, науки и история до чужди езици и география.
В допълнение на по-доброто академично представяне (според 63% от учителите в EMEA и 40% от българските учители), учениците виждат и ползите от взаимната им работа с техни съученици за завършване на групови задачи, като придобиват практически умения да си сътрудничат – умения, които са пряко свързани с работното място. Например, 47% от българските учители (63% от учителите в EMEA) твърдят, че техните възпитаници показват повече способности за управление на проекти, докато 33% от тях (61% от учителите в EMEA) са забелязали по-добри умения за решаване на проблеми и подобрена работа в екип.
Не е изненадващ фактът, че 99% от всички анкетирани български учители са съгласни, че компютърната грамотност подготвя учениците им за пазара на труда. В по-широк смисъл конкурентната и гъвкава работна сила е ключова за икономическия успех, затова уменията и отношението, които днес създават технологиите в класната стая, в бъдеще ще се превърнат в национална и регионална конкурентоспособност.
Технологиите позволяват на учителите и да подготвят уроците си според различните ученици, смятат 73% от анкетираните учители от региона EMEA и 54% от българските учители-участници в изследването, както и да помогнат на учениците да са по-независими в подхода си към обучителния процес. Технологиите им позволяват също да адаптират по-добре учебните материали за деца със специални нужди или с трудности да учат (56% от българските участници).
70% от учителите в EMEA (66% от българските учители) са на мнение и че обучителният процес ще се подобри, ако всяко дете разполага със свой лаптоп като индивидуален инструмент за учене. При все това, едва 3% от учителите в EMEA и 1% от българските възпитатели твърдят, че учениците им имат това ниво на достъп до информационни технологии. Ето защо 76% от всички анкетирани учители в EMEA и 79% от българските учители призовават правителствата да инвестират повече в ИТ технологии в училищата.
Но не са нужни само инвестиции в технологии, а и инвестиции в професионалното развитие на учителите и по-добро учебно съдържание, заключава изследването на Intel.