Все по-големият дял на слънчевата и вятърната енергия създава нов парадокс – в определени часове електроенергията става толкова изобилна, че може да има отрицателна цена. Вместо производителите да ограничават работата на соларни и вятърни централи, енергийният сектор все по-често разглежда възможността потребителите да бъдат стимулирани финансово да увеличат консумацията си именно в тези периоди.
Представете си слънчев летен ден с ясно небе и умерен вятър. Фотоволтаичните паркове работят с почти максимална мощност, офшорните вятърни турбини също произвеждат големи количества електроенергия. А хората са навън да се забавляват – почти никой не ползва електроуредите в у дома.
Електроенергийните системи обаче трябва непрекъснато да поддържат баланс между производство и потребление. Ако електроенергията в мрежата стане повече от необходимото, операторите са принудени да ограничават производството на възобновяемите централи. Това означава временно изключване на вятърни турбини или соларни паркове, а потенциално произведената чиста енергия остава неизползвана.
Подобни ситуации вече не са изключение. Във Великобритания вятърни паркове получават компенсации, за да спират работа при свръхпроизводство. Аналогична практика се наблюдава в региони с висока концентрация на соларни мощности, включително Калифорния, Испания и Австралия. С разширяване на възобновяемите източници подобни случаи вероятно ще зачестяват.
Защо съхранението не решава проблема
На теория излишната електроенергия може да бъде съхранявана. Практиката обаче е по-сложна.
Батерийните системи, помпено-акумулиращите водноелектрически централи и дори акумулаторите на милиони електромобили могат да поемат само част от излишната енергия. Тези технологии обаче все още са скъпи и разполагат с ограничен капацитет. Затова значителна част от произведената електроенергия не може да бъде запазена за по-късно използване.
При липса на достатъчно възможности за съхранение електроенергийната система често остава зависима от изкопаемите горива в часовете с повишено потребление.
Най-евтиният инструмент е потребителят
Според експерти, едно от най-достъпните решения е не да се променя производството, а времето, в което се използва електроенергията.
Докато при въглищните и газовите електроцентрали производството може сравнително лесно да се регулира чрез намаляване на използваното гориво, при слънчевата и вятърната енергия това не е възможно. Слънчевата светлина и вятърът не могат да бъдат „запазени“ за по-късен момент. Произведената електроенергия трябва да бъде използвана веднага, съхранена или загубена.
Именно затова управлението на потреблението придобива все по-голямо значение. Ако домакинствата и предприятията преместват енергоемките си дейности в часовете с високо производство от възобновяеми източници, необходимостта от ограничаване на електроцентрали и изграждане на скъпи системи за съхранение намалява чувствително.
Отрицателните цени – болезнената реалност
Интелигентните електромери вече позволяват цената на електроенергията да се променя през различните часове на деня. При голям излишък на производство тарифите могат да спаднат до много ниски стойности или дори да станат отрицателни.
В такива моменти потребителите могат да бъдат насърчавани да включат бойлера, пералнята, съдомиялната машина или да заредят електромобила си. На практика те могат да получат финансов стимул, защото помагат за усвояването на излишната възобновяема енергия.
Подобен модел би ускорил навлизането на интелигентните електромери и би насърчил по-гъвкаво потребление на електроенергията. Освен това стимулирането на домакинствата често излиза по-евтино за електроенергийната система, отколкото изграждането на нови мощности за съхранение или плащането на компенсации за принудително спиране на вятърни и соларни електроцентрали.
