Без съмнение всеки от нас е виждал, поне на снимка, подобна картина: малко китайче, ровещо се сред камари стари монитори; нигериец, горящ купчина кабели или индийка, която топи компютърни платки в киселина. Факт е, че компютрите и други видове битова електроника често биват изнасяни от богатите страни към Китай, Индия, Тайланд и Нигерия. Това са нерегистрирани, често нелегални бизнес операции, пише GreenTech.bg.
В тези държави техниката се „рециклира” по най-примитивния начин. Рисковете са сериозни. Самото присъствие на тези стоки може да замърсява въздуха, водата и почвата. Отделно от това горенето на жиците, за да се добие медта, отделя диоксини и други замърсители; киселините пък могат да причинят страшни изгаряния.
„Рециклирането в задния двор” е реална опасност и предвид увеличаващото се използване на електроника по целия свят проблемът изглежда започва да се влошава. Преобладаващото решение за потушаването на въпроса е да се забрани търговията с излезлите от употреба електронни и електрически уреди.
Всъщност, Европейският съюз вече е забранил износа на излязлата от употреба електроника, а конгресът на САЩ разглежда понастоящем закон за подобна забрана. Китай, Индия и Индонезия до голяма степен са забранили вноса на употребявани и развалени видове електроника.
Противно на очакванията обаче забраната за износ или внос на употребявана електроника не е решението. Има три причини това да не се прави.
1. Търговските забрани имат отрицателно икономическо и социално въздействие.
Много хора в развиващия се свят се препитават от събиране и продажба на използвана електроника. Това не само е източник на заетост, но също така увеличава достъпа до компютри и друга електроника, които играят важна роля в развитието и образованието на бедните хора.
Някои забрани за износ, като например американската, изискват употребяваната електрониката да се ремонтира в развития свят, което я прави прекалено скъпа за мнозина.
2. Търговските забрани насърчават т. нар. „рециклиране в задния двор” и черния пазар.
Въпреки че в Китай е официално забранен вносът на излезли от употреба електронни уреди от 2002 г., контрабандата е заменила официалната търговия и старата електроника продължава да влиза в страната толкова, колкото и преди забраната. Наличието на този неофициален сектор води до явления като появата на организирана престъпност, свързана с търговията със стара електроника. Така например, в китайския град Гийю местната клика не позволява на външни хора, особено представители на екологични неправителствени организации и други подобни, да се движат из селището.
3. След десет години много повече е-отпадъци ще бъдат генерирани в развиващите се страни, отколкото в развитите. Тяхното третиране ще има тежко въздействие върху околната среда.
Основната презумпция за търговска забрана по отношение е-отпадъците е това, че вносът от развитите страни е основният проблем. Но някои изследвания сочат, че около 2016 г. развиващите се страни ще създават повече отпадъци, отколкото генерира развитият свят. Глобалните обеми компютърни е-отпадъци се очаква да се утроят в периода между 2010 г. и 2025 г., а около 2025 г. развиващите се страни ще произвеждат двойно повече е-отпадъци от развитите страни.
Забраните за износ не само няма да решат проблема с неофициалното рециклиране, но и ще доведат до много отрицателни въздействия върху уязвимите хора в развиващия се свят.