Течен азот охлажда електроцентрали

Освен, че е любим на всички учени, които искат да си направят сладолед светкавично, течният азот има и някои други възможности. Този инертен, безцветен, без мирис газ – който замръзва при -210 градуса по Целзий и кипи при -196 градуса – може да помогне за управлението на пиковото натоварване на електроцентралите, което понякога е толкова голямо, че може да причини прекъсване на тока, пише GreenTech.bg.

Електроцентралите, които внезапно бъдат “изненадани” с голямо натоварване, са като учител в началното училище, който току-що се е завърнал от ваканция и е изправен пред класна стая, пълна с ученици, които са изяли един тон захар. С други думи, това е свръхнатоварване.

По-конкретно, при пиковите натоварвания електроцентралите са принудени да прибягват до използване на скъпи, неефективни генератори. Повече газове, повече горене на въглища, по-голямо замърсяване.

За да се справи с тази главоблъсканица, екип от университета в Лийдс, ръководен от професор Юлонг Дин, е открил иновативен подход, който може да съхранява повече евтина енергия и след това да я използва по време на пиковото натоварване.

Ето как работи системата: излишното електричество по време на не-пиковите часове се използва за работата на специална машина, която произвежда течен азот или кислород, известен също като „криоген”. Когато натоварването се повишава, азотът се оставя да заври чрез използване на остатъчна топлина от централата. Според университета, „горещият газообразен азот може да се използва за задвижване на турбина или двигател, генериращ допълнителна електроенергия.

Що се отнася до кислорода, той се смесва с природен газ, за да се подобри процесът на изгаряне, което го прави по-ефективен и по-малко замърсяващ. Въглеродният двуокис пък излиза оттам във вид на сух лед, който всъщност е доста полезен.

Изследователите казват, че такава система може да намали пиковото натоварване с 50%, като освен всичко друго намалява емисиите на парникови газове от процеса на производство на енергия. Учените са публикували заключенията си в Международния журнал на енергийните изследвания.

Коментар