България ще развива седем основни национални научноизследователски комплекса, става ясно от приетата днес от Министерски съвет Национална пътна карта за научна инфраструктура. Комплексите са посочени след серия от консултации, започнали през лятото на 2007 г.
Първите четири имат приложен характер и ще бъдат предложени за подкрепа и чрез инструментите на ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика. Това са:
1. Инфраструктура за устойчиво развитие в областта на морските изследвания, обвързана и с участието на България в европейската инфраструктура Euro-Argo;
2. Инфраструктура за производство и изследване на материали с приложение в промишлеността, биомедицината и околната среда, изследвания, диагностика, реставрация и консервация на артефакти от метал;
3. Инфраструктура за геномни, протеомни и метаболомни изследвания и компютърно симулиране и проектиране на кандидати за лекарства, обвързана с участието на България в BBMRI;
4. Инфраструктура за изследвания в областта на възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност.
Комплекс 5 е Българският суперкомпютърен център: високопроизводителна инфраструктура за компютърно моделиране, симулации и изследвания с приложение в промишлеността, медицината, фармацевтиката, енергетиката, транспорта, финансите и околната среда. Той ще бъде приоритетно развит в рамките на бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията при ползване на инструментите на Фонд „Научни изследвания” и ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика”.
Комплекси 6 и 7 имат фундаментално значение за България. Това са:
БГ-КЛАРИН: Национална интердисциплинарна изследователска е-инфраструктура за интегриране и развитие на електронните ресурси за български език като част от европейския CLARIN (Common Language Resources and Technology Infrastructure);
Астрономически център за изследвания и образование (Рацио). Те касаят области на познанието, които нямат пряко въздействие върху икономиката, но са важни за обществото.
От една страна, това е проектът, насочен към съхранението на българската книжовност и култура и за развитие на електронните ресурси на българския език. От друга – запазване на съществуващия капацитет, традиции и уникалност на астрономическия комплекс „Рожен”, единствен на Балканите и сравним с европейските центрове като апаратура и човешки ресурс.
Тяхната подкрепа зависи от възможностите на бюджета на МОМН и достъпа до различни схеми към Фонд „Научни изследвания”, Националния иновационен фонд, ОП „Развитие на човешките ресурси” и ОП „Регионално развитие”.
Към всеки един от комплексите в Пътната карта са посочени координаторът и местоположението на инфраструктурата, типът на управлението й, научните институции, участващи в нея, етапът на изграждане, на който се намира, необходимият финансов ресурс и очакваните ползи за България.
Научните инфраструктури ще работят в съвременни направления, ще гарантират отворен достъп до лабораториите и ще са насочени към решаване на проблеми и задачи за бизнеса. Очаква се изграждането им да доведе до по-добри възможности за успешно участие в многонационални консорциуми по рамковите програми на Европейската общност.