БАН поиска от правителството увеличение на субсидията за 2010 година с 25 милиона лева, за да продължи да функционира. Учените са поставени в унизителни условия на материално съществуване. Възнаграждението в БАН е едно от най-ниските в света (628 лв. средна месечна брутна заплата), а България продължава да е на едно от последните места в Европа по средства за наука и брой учени на глава от населението.
Това са част от констатациите в публикуваното днес открито писмо на БАН до правителството и парламента.
През текущата 2010 г. бюджетната субсидия на БАН е намалявана три пъти, като при първоначално аргументираната от ръководството на академията сума от 110 млн. лева в Парламента е гласувана субсидия от 85 млн. лв., а тя впоследствие е редуцирана на 59 млн. лв.
„Това силно финансово орязване поставя Академията в невъзможност да провежда нормална изследователска работа поради драстично намаляване на заплатите на учените под регламентираното с трудовите договори равнище. Освен това не остават средства за поддържане на ежедневната дейност на институтите, за заплащане на електроенергия, вода, отопление и други консумативи”, пише в писмото.
Ръководството на БАН обръща внимание, че през 2010 г. академията извършва тежка реформа. От 1 юли 2010 г. броят на институтите е намален с 39% , поради пенсиониране броят на учените е намален с 8.5%, а отделно администрацията в Централно управление се намалява с 24%. В момента завършва процедурата на атестация на всички служители на БАН и на нейна база предстои по-нататъшно редуциране и оптимизиране на състава на академията.
Със силно редуцирана бюджетна субсидия до края на годината (а и с предвижданията за следващите години) много от изследванията и дейностите, обслужващи правителствените и държавните институции в областта на околната среда, енергетиката, земеделието, индустрията, националните културни институции и други ще трябва да бъдат силно ограничени или спрени. Става въпрос за дейности като прогнозите за времето, мониторингът на атмосферните процеси, агрометеорологията и хидрологията, функционирането на четири научно-оперативни служби (Националната сеизмологична служба, Геомагнитната служба, Йоносферната служба и Мрежата за наземни измервания на ултравиолетовата радиация), наблюденията на Националната астрономическа обсерватория – Рожен и др;
БАН настоява в отвореното писмо народните представители и министри да поемат отговорност. Ако не се промени отношението към науката като цяло и не се предприеме адекватна корекция на финансирането на БАН, то изследователската, научно-приложна и иновационна дейност в академията ще бъдат обречени на провал и това ще бъде пагубно за страната, както и в пълно противоречие с политиката на Европейския съюз и ангажиментите, поети от правителството на България, предупреждава писмото. Ще спре и започнатата реформа.
Минималното увеличение на предвидената субсидия за поддържане на приемливо ниво на научните изследвания и продължаване на реформата е 25 млн. лева, с което БАН ще се върне на равнището от 2009 г., а именно 84.5 млн. лв., се казва в писмото. Това, според ръководството, е критичният праг за съществуване на академията и ще осигури необходимите предпоставки БАН да реализира предвидените собствени приходи. Друг подход ще доведе до фактическото унищожение на науката в България, заключава документът.