Телеком браншът: Има държавен рекет срещу нас

Телекомуникационните компании у нас срещат сериозни затруднения при осъществяване на дейността си, произтичащи от несъвършено законодателство, прекалена усърдност на контролиращия орган, произволно тълкуване на закона и безразборно облагане с такси от някои местни администрации.

Всички тези дейности граничат с рекет упражняван върху работещите предприятия от бранша и са недопустими, заявиха на пресконференция днес представители Сдружението за електронни комуникации (СЕК), Сдружението на независимите интернет доставчици (СНИД) и Асоциацията на българските кабелни оператори (АБКО). Компаниите членове на тези организации имат над 50% пазарен дял в услугите за достъп до интернет и телевизия в България.

„Ние считаме, че не е налице държавна воля за разрешаване на проблемите на предприятията, които предоставят услуги от национално значение. Това води до нарушение на конкурентната среда и до накърняване на правата и законовите интереси на предприятията от сектора на телекомуникациите и в крайна сметка нарушава основни права на всички потребители в България”, е мнението на бранша.

България е на четвърто място по качество на широколентовия интернет в света, показва изследване на университетите в Оксфорд и Овиедо, и проведено през октомври 2010 г. Според тестовете, които се провеждат в сайта Speedtest.net, страната ни заема седмо място по скорост на интернет връзката, която имат потребителите в страната. Средната скорост на връзката към световната мрежа пък е изчислена на 17.55 мегабита в секунда.

И същевременно по данни на 14-тия годишен доклад на Европейската комисия, степента на проникване на широколентовия достъп в България е една от най-ниските в Европейския съюз – едва 11,2% към януари 2009 г.

Една от основните причини за отчетеното ниско проникване са неимоверно затруднените възможности за изграждане на собствена инфраструктура. Съществуват много пречки – честа липса на съгласие от страна на общините да предоставят право на преминаване през съответните общински имоти, липса на възможност за преминаване през частни имоти, висока цена на отстъпеното право на преминаване, когато то е свързано с частен имот, незаконно събиране на такси за преминаване (кръстени по друг начин) от общинските администрации.

„Ако не искаме да заемем последните места и по-другите показатели, трябва да се вземат крути мерки”, казаха представителите на телеком индустрията. Те смятат, че съществува правна несигурност и неяснота по отношение на изграждането на собствена инфраструктура и нерегламентирано високи цени за право на преминаване, което довежда до ограничаване на възможностите на оператора да изгражда и ползва своя инфраструктура подземно. Някои от общините изобщо не знаят, че са длъжни да предоставят правото на преминаване безвъзмездно.

На следващо място са налице изключително тежки проблеми, които възпрепятастват подземното полагане на инфраструктура и това са – високи цени на право на преминаване, липса на точна регламентация в общините по повод на частни и публични имоти и общинска собственост.

Налице е и незаинтересованост на общините във връзка с конкретните проблеми, които възникват пред операторите.

Телеком браншът излезе с няколко предложения за законодателни и други промени:

1. Промени в ЗУТ (над 20), най-важните сред които са:

– При повреди на подземните мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, които трябва да бъдат отстранени незабавно, налагат разкопаване на улични и тротоарни настилки и вътрешно-квартални пространства и при които се извършват единствено възстановителни работи, експлоатационното дружество може да започне работите веднага, без да е необходимо да получи разрешение за строеж, като уведоми за това съответната общинска администрация;

– предложения във връзка с премахване на изискването за издаване на отделно разрешение за изтегляне на всеки един кабел в собствена или чужда съществуваща канална мрежа са, като по този начин се улеснява и ускорява възможността за предприятията да ползват изградените канални мрежи на други предприятия (и в частност тази на БТК).

2. Промени в ЗЕС – да отпадне чл. 286 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС), тъй като систематичното място на уредбата на въздушното изграждане на кабелни електронни съобщителни мрежи следва да е в Закона за устройство на територията (ЗУТ), а не в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), защото правилата за изграждане на електронните съобщителни мрежи следва се да се уреждат в един закон, който да обхваща цялата материя.

3. КРС да приеме Общите условия за използване на каналната мрежа на БТК.

4. КРС да се включва активно в законодателните инициативи с предложения и подкрепа на решения, свързани с постигане основните цели и принципи на ЗЕС, записани в чл.4(1), а именно: да се създават необходимите условия за развитие на конкуренцията при осъществяване на електронни съобщения, като се предотвратява изкривяването или ограничаването на конкуренцията в сектора на електронните съобщения; да се насърчават инвестициите в инфраструктурата; да се подпомага развитието на вътрешния пазар на електронни съобщения, като се отстраняват евентуални пречки при осъществяването на електронни съобщения и се третират равнопоставено предприятията, осъществяващи електронни съобщения при наличието на еднакви условия.

5. Сдружението на общините да съдейства за разрешаване на конкретни проблеми и практики, които съществуват и съществено спъват дейността на оператори.