Ученици от гимназиите в цялата страна, членове на Детския съвет към Държавната агенция за закрила на детето и младежката aсоциация “Български детски и младежки парламент” (АБДМП) споделиха своите разбирания и правила за по-безопасно интернет пространство, в рамките на кампанията „НетАларма” на Майкрософт България. Чрез своя Манифест, учениците не само споделят какво е важно за тях в интернет, но и дават идеи за това какви етични и професионални норми е необходимо да се спазват от страна на потребителите.
Резултатите от европейско проучване на Майкрософт показват, че голяма част от родителите не обръщат внимание на безопасността в интернет пространството, където децата им прекарват голяма част от времето си. Затова Майкрософт прикани тийнейджърите към диалог, да ги предизвика те сами да създадат идеи за норми на поведение в онлайн средата, за да се придържат към тези правила, генерирани от и за самите тях.
„Проблемът е актуален и заслужава да бъде разгледан обстойно. Мисля, че това е постигнато чрез “НетАларма”. Обогатих личните си контакти и научих много за интернет пространството”, споделя Йоанна Николова от Национална гимназия за древни езици и култура.
Според данни от проучването, 66% от тийнейджърите заявяват, че родителите им не вземат мерки с цел ограничаване на действията им в онлайн средата, а 40% от родителите признават, че не следят какво правят техните деца в интернет. Въпреки това, 59% от родителите в Европа вярват, че децата им вземат необходимите мерки за безопасност и внимават каква информация споделят.
В отговор на статистиката, учениците в България предлагат решение за родителски контрол в интернет – в уеб браузърите да се създадат системи, чрез които родители да получават списък със сайтове, посещавани от децата им.
Данни от същото проучване показват, че 79% от тийнейджърите в Европа използват активно социални медии. В България учениците от гимназиалните класове също са една от най-активните възрастови групи в социалните мрежи.
Като едни от най-запалените потребители на социалните мрежи в страната, българските тийнейджъри, участвали в съставянето на Манифеста за безопасен интернет, изискват от социалните мрежи да защитават по-добре потребителите си, като забранят копирането на снимковия им материал и въведат опция “Кой посещава моя профил”. С тази мярка всеки човек, който има личен профил в социална мрежа, ще може да има по-голям контрол върху собственото си пространство в интернет.
Учениците критикуват и практиката на създаване на изкуствени профили – на хора, които не съществуват – използвайки снимки и лична информация на други хора.
„Проведохме анкета, от която извадихме най-добрите предложения за уеб безопасност. По пътя на изработката му имаше различни предложения, като да бъдем предпазливи при предоставянето на собствени лични данни в интернет и др. Най-добрите създадоха нашето Манифесто”, разказа Николай Ликоманов, информационен координатор на АБДМП.
В Европа, 43% от тийнейджърите вярват, че е напълно безопасно да споделят лична информация онлайн. Българските ученици от гимназиите настояват при регистрация в уеб сайт потребителят да има право на избор дали да предостави информация за ЕГН, личен адрес, номер на лична карта, парола за достъп до електронна поща, банкова сметка или други лични данни, без това да възпрепятства регистрацията му.
Тийнейджърите в България настояват също уеб страниците да защитават по-надеждно предоставените им лични данни от потребители. В случай на изтичане на подобна информация, интернет сайтът и неговите администратори да носят съдебна отговорност, е сред предложенията на участниците в проекта.
Манифестът за безопасен интернет е представен на уеб сайтове в страната, които са пoканени да въведат в правилата си исканията на младежите за по-безопасно интернет преживяване.
Гимназистите искат още ограничаване на разпространението на грешна и некоректна информация чрез засилване на проверката на информация и редактирането й. Трябва да се посочват конкретни автори и източници на информацията, за да се избегне плагиатство и нерегламентирано използване на чужда интелектуална собственост, както и с цел сверяване на достоверността на публикуваната информация.