Усвояването на eвро-фондовете става национален проблем

Усвояването на европейските фондове се превръща в проблем от общонационално значение, твърди становище за състоянието и ефективността на Оперативна Програма „Развитие конкурентоспособността на българската икономика“, предоставено от  Федерация на научно-техническите съюзи.

Особено остро стои задачата за максимално използване от българските организации на структурните фондове по оперативните програми (ОП) на ЕС. По едни или други причини усвояването на тези фондове е повече от скромно, а по някои признаци – почти плачевно, съобщиха от Коалиция за устойчиво развитие.

Решаването на проблемите може да повлия решително върху технологичната модернизация и иновационното развитие на българската икономика. Проблемите имат разнообразно естество, в някои случаи могат сравнително по-лесно да се дефинират, но в други имат комплексен характер.

“За съжаление, в рамките на много от форумите посветени на тази тематика анализаторите се ограничават до повърхностното и тривиалното, например корупционните практики. Причините за това са очевидни слабости и проблеми, които макар и нееднократно формулирани се повтарят непрекъснато вече четири години, и които превръщайки се в устойчив феномен, отнемат времеви и експертен ресурс, който би могъл да бъде използван за анализ на комплексните и сложни проблеми”, се казва в становището.

Проблем с комплексен характер е, че в Управляващия орган и Междинното звено на ОП „Развитие конкурентоспособността на българската икономика“ наред с недостатъчния административен капацитет почти изцяло отсъства „технологичен“ и „инженерен“ капацитет, което се проявява в непознаване и неразбиране на обекта, върху който се въздейства чрез различните политики. Това иманентно „неразбиране“ на обекта, както и детайлите на инструментите за стимулиране е съществена причина за тромавото и тежкото администриране на инструментите и в крайна сметка за ниската усвояемост на фондовете.

Поради тази причина, досега в действие са единствено политики, насочени към стимулиране на индивидуални бенефициенти, в лицето на българските фирми, докато „сравнително по-сложни схеми”, насочени към колективни бенефициенти, представляващи съществена части и активен „играч” на националната иновационна система, като клъстери (които всъщност представляват обединение от фирми), технологични центрове, научни паркове, стартираха т.г.  или все още предстоят да бъдат обявени.

Използването на независими експерти, каквато е досегашната практика, е значително усложнено от факта, че те са  дефицитен ресурс в рамките на една ограничена по мащабите си икономика, каквато е българската. Трудно би могло да се резервира достатъчен пул от висококвалифицирани експерти, без това да ощети изпълнението на самите проекти.

За успешното изпълнение на ОП „Развитие конкурентоспособността на българската икономика“ е необходимо да се решат проблеми които по същество са извън самата програма и се отнасят до създаването на благоприятстваща институционална и законодателна рамка, препоръчва докладът.

В краткосрочна перспектива отговор трябва да намерят въпроси, свързани със: структурата и бизнес-модела на звената, които биха реализирали успешно пазарни иновации, позиционирането на тези нови субекти (технологични центрове, научни и технологични паркове, инкубатори за високотехнологични фирми, иновационни клъстери) в рамките на пазарната икономика.

Провалът на държавните политики в областта на изследванията и технологиите е причина и за очертаващия се „системен провал“ в цялата иновационна система, изразяващ се в конфликт и противоречие по отношение на „правилата на играта“ между институциите (публични и частни), участващи в иновационната система.

Висококвалифицираните независими експерти, които като правило идват (или би трябвало да идват) от публичните изследователски институции (в лицето на БАН) и университетите, не могат да останат извън конфликта между институциите по отношение на публично финансираните научни изследвания.

Поради тази причина особено актуални са проблемите, свързани с изграждане и укрепване на националната иновационна система и особено на т. нар. иновационни посредници, едно устойчиво публично-частно партньорство.

Процесите, които понастоящем текат в развитието на технологиите, иновациите и конкурентоспособността на българската икономика, най-общо могат да се характеризират като последователно движение към „икономика изцяло базирана на чуждите знания”, в която не се разчита на българския изследователски, развоен и иновативен потенциал, на българските креативни възможности в областта на технологиите. Бизнесът се ориентира към купуване на чужди знания, а това от своя страна предопределя дългогодишно изоставане от развитите страни, на систематическо изоставане на стандарта на живот на българина от средноевропейския, завършва становището на Федерацията на научно-техническите съюзи, предоставено на анализаторите на Коалиция за устойчиво развитие.