В момента дори и най-добрите автоматизирани системи могат да идентифицират нелегалните копия на филм само ако става дума за пряко копиране, при което копията все още носят уникалния цифров код на оригинала. Ала една нова технология за борба с пиратството, наречена "видео ДНК тест", може да разкрива пиратските копия без грешка и без ограничения.
Системата е разработена от д-р Алекс Бронщайн от Университета в Тел Авив, брат му Майкъл и колегата им д-р Рон Кимел. Тя прилага набор от невидими линии, формирайки цяла мрежа, вградена в картината. Мрежата се използва за прилагане на уникален цифров код, базиран на визуалното съдържание. Получава се нещо като вграден баркод, видим само за системата.
При проверка системата сканира съмнителното съдържание, търсейки въпросния код… или негови мутации. Дори ако цветовете, резолюцията или геометрията на изображението са променени, или ако определени кадри са добавени или извадени, основната “ДНК” на филма остава и е разпознаваема.
"Не само хората и животните могат да имат ДНК, – шегува се д-р Бронщайн. – Щом с ДНК тест може да установи самоличността на престъпник и да бъде заловен, решихме, че подобен код може да се прилага и при видеото".
И как ще го прилагат?
Ще знаят с точност кое двд е копирано?
Това значи, че всяко двд ще трябва да съдържа различен филм.
Как се прави това?
Дори и допуснем че ще го направят, и ще знаят кои точно екземпляр е копиран – какво от това? Дори да знаят кой точно го е купил това двд, какво от това? Купувача винаги може да каже, че е загубил двд-то, което всъщност понякога ще се случва.