Спецификата на регионите не е взета под внимание при проектиране и съставяне на стратегията за усвояване на средства от ЕС. Това лишава от достъп до средства именно най-малките, най-уязвимите и най-трудните за евроинтеграция български общини, твърди доклад, предназначен за гражданския мониторинг на Коалиция за устойчиво развитие, изготвен от Петя Чолакова, председател на сдружение „За един по-добър живот”, и Галина Иванова – главен експерт „Проекти и европрограми” в община Челопеч.
Какво е да бъдеш малък район на фона на глобалното развитие и стратегическо планиране? Ограниченията са много, бюджетите на общините – нищожни, покриване на европейските изисквания – непосилна задача, дори при наличието на отлични специалисти по подготовка на проекти, тяхното усвояване и реализиране.
Един район с богати природни дадености, много злато и мед, мощни инвеститори и липса на друг поминък, инфраструктура и социални услуги – Средногорието, се оказва тотално лишен от средства на ЕС поради предпоставен фактор „малък брой жители”, се казва в доклада.
Регион Средногорие – на хвърлей от столицата София, в който са позиционирани четири от най-богатите предприятия в България – „Елаците Мед” АД, „Челопеч Майнинг” ЕАД, оператор на рудник „Челопеч” – най-богатото златно находище в Европа и с най-голям износ на златен концентрат, „Аурубис България” АД – Пирдоп – в топ 3 по печалби в българската икономика, и „Асерел Медет” АД – Панагюрище. Две крайности – печалби, мощни богати предприятия, най-богатите в България и от друга страна – почти унищожена природа, липсваща инфраструктура, бедност, липса на препитание на хората, които не работят в големите предприятия, невъзможност да се кандидатства почти по нито една програма, за да се компенсира замърсяването и ерозията и да се възстанови поминъка на населението.
Причината е в грешките и несъвършенствата при разписване и планиране на мерките, които България в момента изпълнява: непосилни изисквания по отношение брой жители, например лишава 7 общини от региона да кандидатстват:
– Най-малката община в България – Чавдар, състояща се от едно село, което се развива блестящо на фона на останалите. Улиците – перфектни, ремонтирани и обзаведени детска градина и училище, детски площадки, места за отдих…. и липса на жители. Едва 1400. Неблагоприятно място за живеене по отношение на околната среда – няколко хвостохранилища забулват в прах всеки ден селото и пълнят дробовете на малкото жители с опасни вредни вещества.
– Община Мирково – с множество малки махали, всяка от които е с по 50-60 жители. Общо на брой 3179 души. Община Мирково се гордее с мощното си предприятие „Елаците Мед” АД, което дава прехрана на населението, но за сметка на това лишава общината да се развива като земеделски регион, въпреки изключително благоприятното му разположение. Замърсяването е в големи стойности, улиците – разбити, жителите – все по-намаляващи.
– Община Челопеч – едно село с 1754 жители, добре развита по отношение промишлеността – рудник „Челопеч”, дава прехрана на повечето жители от селото, но липсват всякакви възможности за кандидатстване. Малко жители, незначителна като мащаб територия, разбита инфраструктура, замърсена и унищожена околна среда.
Същото е положението и с останалите общини в Средногорието – Пирдоп, Златица, Антон и Копривщица. Повечето малки региони в страната ни са лишени от възможността да се възползват от европейските фондове, да се развиват и да използват потенциала си.
Дори да привлекат най-добрите специалисти, най-добрите проектанти и да имат най-добрите ръководители, то те просто нямат никакъв шанс да бъдат предпочетени за усвояване на европейски пари, тъй като са незначителни по отношение на жители.
Програмите „Околна среда”, „Селски райони”, „Регионално развитие” и „Административен капацитет” са затворени за малките общини в България.
При сегашния етап за планиране на бъдещия период би трябвало да се направи една цялостна оценка на регионите в България и изискванията да бъдат разписани така, че да могат да се включат на 100% общините. Така те биха могли да привлекат европейски средства и да развият своите общности, като осигурят устойчиво развитие, се казва в доклада.
Устойчивото развитие е начин на използване на природните ресурси, който цели да задоволи човешките нужди като същевременно запазва естествения баланс в околната среда, така че тези потребности да могат да бъдат задоволявани както в текущия момент, така и в далечното бъдеще. Устойчивото развитие обединява два основни стремежа на обществото:
• постигане на икономическо развитие, осигуряващо нарастващ жизнен стандарт;
• опазване и подобряване на околната среда в бъдеще.
Добивът и преработката на мед и злато на територията на Средногорието от европейски оператори изисква специално договорени мерки в структурните и кохезионния фондове за България. Те трябва да осигурят дълготрайно възстановяване и рекултивация на природната среда, специални мерки за защита здравето на населението, либерални финансови подпомагащи програми за земеделие, малък и среден бизнес, като компенсация за замърсяването, мощни и непрекъсващи работа пречиствателни съоръжения, постоянен мониториг на въздух, вода, почви – все позиции, които не са присъствали и не присъстват в преговорите на европейската администрация с българската централна администрация.
Необходимо е също представители на най-малките общини да бъдат включени в държавно-обществени органи, които ще обсъдят и предложат параметрите на Националната референтна рамка 2014-2020 г., за да бъде постигнат устойчив положителен резултат, завършва докладът на експертите от малките общини в Средногорието.