БАН като национален научен център трябва да вземе активно участие заедно с предприятия и фирми в усвояване на 850 млн. лева, отпуснати от структурните фондове на ЕС за развитие на изследователската и иновационната инфраструктура на страната. Това е било дискутирано по-рано този месец в Брюксел на среща на председателя на БАН Никола Съботинов с главния секретар на Комитета на регионите Герхард Щал, съобщиха от академията.
Срещата бе организирана от Мрежата на председателите за консултации и поощряване на сътрудничеството между Академиите на науките на страните от Централна и Източна Европа. Значението на Мрежата нараства значително както в перспективата за разширяване на Европейския съюз към Западните Балкани, така и в светлината на т.нар. Дунавска стратегия за реализиране в региона на Югоизточна Европа на целите на програмните документи Европа 2020 и Европа-Иновационен съюз.
Независимо че политиката на регионалното развитие на Европейския съюз вече обхваща и по-богатите страни, кохезионната политика за развитие на по-бедните региони остава приоритет. България като цяло е по-слабо развит регион и е абсолютно необходимо БАН да участва активно в усвояване на тези предвидените 850 млн.лв.
Академиите са гаранти за поддържане на високо ниво в научните изследвания и за постигане на качествени резултати при взаимодействието на науката и бизнеса, е мнението на Лоранс дьо Рошмон, отговаряща за връзките с индустрията и иновациите в кабинета на председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу.
Необходимо е също така по-добро използване на 7-та рамкова програма за предлагане на проекти с участието на повече от една балканска страна. Тази позиция е била застъпена на срещата с Дейвид Хармон, отговарящ за международните връзки в Кабинета на комисаря за научните изследвания и иновациите – Меър Геген- Куин. Рамковата програма е отворена за всички региони в света, така че партньори могат да се търсят не само в Европа.
БАН като национален изследователски център е най-успешният участник в проекти по рамковите програми както по отношение на броя, така и по отношение на получените средства, е заявил Николай Събитинов. Благодарение на активното участие институтите като цяло са осъществили преориентиране към приложните проблеми, представляващи приоритет на Европейския съюз.