При развитие на удобно и достъпно електронно управление гражданите ще могат да разберат мащаба на ползите за тях и да променят начина си на комуникация с администрацията, заяви заместник-министър Първан Русинов по време на българо-корейската конференция за е-правителство, проведена в София миналата седмица.
„Електронното управление е един от приоритетите на правителството. Както видяхме при електронното преброяване, българските граждани имат нагласа да ползват електронни услуги. Над 50 % от домакинствата подадоха информацията електронно”, допълни зам.-министърът.
През 2010 година ЕК прие Европейска стратегия за дигитална икономика до 2020. Това означава, че държавите трябва да разработят услуги в областта на електронното управление от най-различен вид. През февруари т.г. българското правителство прие петгодишна Стратегия за въвеждане на електронно управление.
Корея има голям опит в тази област, който води до големи облекчения за гражданите и спестява техните пари и време, от който страната ни може да се възползва, стана ясно от изказване на Чън Би-хо, посланик на Република Корея у нас.
Проф. д.и.н. Иван Илчев пък подчерта, че Софийският университет "Св. Климент Охридски" е готов да бъде опитно поле за въвеждане на електронното управление, тъй като това, което не върви в управлението на университета, не върви и в управлението на държавата.
Българо-Корейския център за ИТ координация планира четири мащабни проекта през тази година. Първият е в областта на семантичните мрежови технологии, които дават възможност за пълноценен достъп до съдържанието на структурирана информация за всякакви приложения, независимо от платформа и език на програмиране, ориентирани към потребители с различни потребности. Развитието в тази област е на високо ниво и в двете страни.
Вторият проект се отнася до разработване на технологична рамка за електронни услуги по подобие на рамката за електронно правителство в Корея, като на негова основа се подготвят и пилотни проекти в различни области. Третият проект е за проучване и анализ на добрите практики в сферата на електронното правителство, а четвъртият – за анализ на статута и тенденциите за иновациите в ИТ сферата.