Наносфери могат да заместят химиотерапията като транспортират по-ефективно и по-безопасно лекарствата до раковите клетки, съобщават учени от Австралия.
Доктор Мартина Стензел, специалист по полимери от университета в Нов Южен Уелс, ще представи следващата седмица изследването на своя екип на Австралийския симпозиум за полимери в Хобарт, столицата на Тасмания.
Специалният център за макромолекулярен дизайн, част от който е и екипът на доктор Стензел, е сред първите, които изследват трансферирането на лекарства против рак с помощта на микроскопични пластмасови сферички.
Наносферите ще съдържат едноседмична доза, нужна за пациента, която ще бъде инжектирана венозно наведнъж. През кръвоносната система наносферите ще намерят раковите клетки и постепенно ще ги снабдяват с лекарства, обяснява доктор Стензел.
Основен проблем на съвременното медикаментозно лечение на рак е, че когато лекарството се инжектира, то се разпознава от организма като токсично и бързо бива неутрализирано. Това означава, че хората, които се подлагат на химиотерапия, трябва многократно да бъдат инжектирани с медикаменти, за да се поддържа необходимата концентрация на лекарствата.
Лошото е, че този метод на лечение оказва множество странични ефекти върху цялото тяло, тъй като организмът практически се натравя. Болестта може да бъде излекувана, но след това пациентът трябва продължително да се възстановява от самото лечение.
Учените от екипа на доктор Стензел вече са провели експерименти с над 50 вида наносфери с размери от 10 до 100 нанометра в диаметър. Всяка от тях е изградена от специален полимер и притежава „хидрофилна” обвивка (букв. – такава, която „обича” водата), чиято цел е да осигури транспортирането на лекарството през кръвоносната система. „Хидрофобната” вътрешност на сферите пък ще служи за абсорбирането на лекарството от самите сфери, обясняват учените.
Повърхността на наносферите е покрита със специални молекули. Те разпознават специфичните видове клетки, върху които трябва да въздейства лекарството. Все още са необходими проучвания, за да се определят най-подходящите молекули, които да откриват раковите клетки, съобщават учените от екипа.
Крайната цел на експериментите е да създадат наносфера, устойчива спрямо средата, в която попада, и да не вреди на организма. Когато това стане, микроскопичните сферички ще се прикрепят за съответните ракови клетки или направо ще проникнат в тях. След това те ще освобождават съответното лекарство на определени порции и така ще осигуряват точната доза.
Учените все още имат множество проблеми, които трябва да преодолеят. При някои от проведените експерименти лекарството постепенно изтича от наносферата, преди тя да е открила съответната клетка. В други случаи сферите се разлагат, поради по-високата температура и киселинност на раковите клетки.
Идеалната наносфера трябва да се разлага по биохимичен път, за да не се натрупват инжектираните сферички в тялото. Ако се разграждат твърде бързо обаче, те няма да успеят да стигнат до раковите клетки, обобщава Стензел. Въпреки това той и екипът му са напреднали с експериментите и в момента се търси комерсиален партньор, с което да се ускори стартът на лечението с наносфери.