Рокаджия със собствена банда и главен технически директор на водеща ИТ компания – това е Пол Стронг, който отговаря за връзката между техническия отдел на VMware и „полевата” организация на фирмата – нeйните партньори, нейните потребители, техните инициативи. Казва, че музиката, която свири заедно с още трима музиканти – а те са също хора от ИТ сферата – му помага да вижда света по начина, по който обикновените потребители го виждат. А това на свой ред му позволява да познае кое в модерните технологии е истински важно за хората, които ги използват. Може би затова има визия за истински ценните аспекти на ИТ и на „облака”, за който днес всички говорят. Пол Стронг е чест гост-лектор на различни форуми и конференции за „облака”, участва в няколко индустриални групи и проекти (например, съпредседател е на работната група OGF Reference Model), а преди да се озове във VMware е бил водещ учен-изследовател в eBay, отговаряйки за проучванията в областта на големите разпределени изчислителни системи и тяхното управление. И, може би в разрез с очакваното, е завършил физика – в университета в Манчестър, Англия.
Така наречените „облачни” ИТ технологии фундаментално променят бизнес-моделите в съвременния свят, но също и иновациите. Ако един предприемач има добра идея, с която иска да започне свой бизнес, той може да го постигне лесно с „облака”. Стига да е в състояние да изрази идеята си в код, след това намира платформа в „облака“, качва своята система и я превръща в работеща машина. И ако идеята му наистина си е струвала, то тя веднага ще започне да му се изплаща. Не е нужно да се създава офис, да се купуват бюра и компютри, да се изгражда център за данни, да се наемат администратори. Всичко това е част от миналото – „триене”, което пречеше на много добри идеи да се реализират. В това е убеден Пол Стронг, главният технически директор на VMware – една от големите ИТ компании, която създава приложения за виртуализация – ключова технология от онези няколко, които правят възможен „облака“.
В „облака” добрата идея лесно се превръща в бизнес…
„Както интернет осигурява комуникации за предприятията по света, така и „облакът” им предоставя ИТ ресурси, за да правят бизнес. Ако разполагаш с каквато и да е свързаност, то иновациите са демократизирани. Имаш умна идея? Добре, можеш да я кодираш и чрез своя мобилен телефон да я качиш в облака, да си платиш с кредитната карта и да правиш пари веднага”, разсъждава Стронг. „Дори в сърцето на Африка, ако имаш добра идея, а и най-вероятно имаш мобилен телефон, то можеш да идеш в „облака” и да правиш пари от идеята си. Няма го онова триене за бизнеса, което някога му пречеше – необходима беше инвестиция, понякога милиони долари, за да се купят хардуер, софтуерни лицензи, да се изгради център за данни, за да работи приложението…. Всичко това вече е минало”.
На пръв поглед може да изглежда, че облакът само задълбочава, или по-точно разширява, така наречената цифрова пропаст: за тези, които имат компютри и бързи комуникации, ИТ ресурсите стават още по-достъпни и евтини, а за онези, които са далеч от технологиите, подобни удобства стават още по-далечни. Може обаче да се погледне и от обратната страна: облакът може да помогне за преодоляването на цифровата пропаст. „Въпросът тук е къде се намира цифровата пропаст… Дори и на места като Африка технологиите нахлуват осезаемо. Облакът всъщност е голяма надежда за тях! Много от местата, които цифровата пропаст засяга, всъщност са свързани със света чрез мобилни устройства и клетъчна телефония. Да, селата в Африка имат мобилни телефони, те нямат фиксирани!”, казва Пол Стронг. И напомня, че днес младите хора по света не четат електронна поща и не пишат в чатове, а си общуват през социалните медии благодарение на телефоните в джобовете си.
„Бариерата при цифровата пропаст всъщност е обучението”, казва Стронг. Не достъпът до технологията, а знанието за нея е това, което откъсва някои хора от възможностите на технологичния свят.
…а бизнесът засилва конкурентните си предимства чрез „облака”
Когато става дума за добрите идеи и лесното им превръщане в работещ бизнес, облакът има още една роля: да помогне на работещия бизнес да засили конкурентните си предимства.
„Облакът позволява на бизнесите да си дадат сметка кое е това, което ги отличава на пазара и ги прави специални, за да бъдат конкурентни, за да правят иновации в своята област – и да се „отърват“ от технологиите, които не им помагат да бъдат различни на пазара”, казва Стронг. Тези технологии следва да са нещо като „масова стока“. Те не бива да занимават вниманието на бизнеса и да ангажират неговите ресурси. Именно затова е логично те да се „изнесат“ от фирмата и да се използват „в облака”. „Електронната поща е нещо, което не ви прави различни като бизнес; системата за ТРЗ също не ви прави специални на пазара. Те не носят конкурентно предимство. Именно за тези системи фирмите искат да минимизират цената и да имат нещо, което да им бъде максимално удобно. Затова подобни приложения се използват като услуга в облака”.
С други думи, облакът позволява на компаниите да се съсредоточат върху добавената стойност, която създават. Това е функцията, която ги отличава на пазара. Всички ИТ системи, които работят за тази специфична добавена стойност, са грижа на фирмата – и всички други, които не помагат за генерирането на тази добавена стойност, могат да бъдат преместени в „облака”.
Предизвикателствата при прекрачване към „облака”
Да заложим на облачните технологии – това звучи лесно, но носи известни предизвикателства. Едно от „слабите места” при миграцията в облака е въпросът за доверието. Мениджърите се притесняват дали данните им са на сигурно място, дали няма да има пробив, да пострадат. „В повечето страни има закони за защита на данните. Тези норми определят как данните трябва да се управляват и съхраняват”, обяснява Пол Стронг. „В Европа има „Data Protection Act”, в САЩ е налице „The Patriot Act”… Ако мигрирате бизнеса си към „облака”, трябва да сте сигурни, че данните ви са добре защитени, че им е гарантирана сигурност, както и че са регулаторно съвместими”.
Но кой носи отговорността за тази регулаторна съвместимост и за защитата? „CIO-то е този, който е отговорен”, категоричен е техническият директор. „Той трябва да решава какво, кога и как става с данните на компанията. А нашата роля като доставчик на технологията е да дадем най-добрия технологичен избор и да им направим лесна работата”.
Самата VMware използва 25 облачни приложения – за електронна поща, ТРЗ и управление на човешките ресурси, CRM и т.н. Това означава, че за всеки служител има 25 потребителски „акаунта”. За всеки нов служител се генерират нови 25. За всеки напуснал компанията веднага следва да се изтрият неговите 25 профила.
На пръв поглед това звучи сякаш дадена фирма би трябвало да има перфектната ИТ инфраструктура, преди да мигрира към облака. Съвсем не е така, отсича Стронг. „Преди да идеш в облака трябва да си пределно наясно какво искаш да постигнеш. Трябва да мислиш не за технологията, а за бизнеса на първо място. Най-напред трябва да изясниш кое е това, което те прави различен на пазара, кое те отличава. После следва да определиш кои са онези ИТ, които правят възможно да си успешен на пазара. В тях си вложил много пари – и те генерират пари за теб. А останалите ИТ, които не те правят различен на пазара – тях следва да изпратиш в „облака”.
След като компанията идентифицира кои нейни ИТ я правят различна и конкурентна на пазара, CIO-то може да построи „пътна карта“ на процеса на мигриране към облака. „Достатъчно е да погледнеш процесите и да се запиташ „как мога да ги направя по-добри”.
„Големият обезпокоител”
Движещите сили, които мотивират прехода към облачните системи, са не технологични, а бизнес-ориентирани. Спестяването на пари, спестяването на време, гъвкавото ценообразуване, ефективното използване на ресурсите мотивират промяната. „Затова облакът е „големият обезпокоител“ – защото става дума за радикална промяна на бизнес-модела”, казва Пол Стронг. „Технологично това е еволюция. Но от гледна точка на бизнеса то е революция… За първи път в кариерата си виждам, че бизнесът разбира как може да получава ИТ във вид на обслужване, услуги… и за първи път CIO-то на дадена фирма няма нужда да казва, че дадена нова ИТ услуга ще стане бавно, че трябва да се проектира, напише, тества, валидира и т.н. С облака всичко става веднага. И бизнесът вече не очаква да е бавно – той вади кредитната си карта и е готов да ползва софтуер като услуга”.
Преходът към облака не е в перспектива, а е нещо, което вече се случва и е воден именно от бизнес-мотивите, подчертава Стронг. Има финансови причини за това. Няма договори. Няма сложно оборудване, в което да са инвестирани много пари. Няма месеци чакане за доставката на дадени машини. Вместо това има възможност за „смообслужване” и ценово ефективни услуги.
Бъдещето: ИТ облакът се слива със смарт-технологиите
Заедно с „облака” в глобален мащаб се надига и още една технологична тенденция – „смарт“-бъдещето. Това са т. нар. смарт-грид, смарт-приложения, смарт-градове, при които става става дума не за друго, а за увеличаване на енергийната ефективност и намаляване на потреблението на енергия.
„При ИТ облака ценовият модел е обърнат в сравнение с вътрешния център за данни: при облака 80-85% от цената на ИТ системите е за физическа инфраструктура. Когато е така, доминиращият разход е енергията. А енергията е скъпа. Затова „облачните” фирми работят по намаляване на енергопотреблението, редуциране на сървърите и охлаждането. Така облакът ни носи повече ефективност при предоставяне на ИТ услуги. Днес мярката не е цена за производителност, днес мярката е ефективност на база киловат!”
Същевременно, „облачният” компютинг предлага достъп до огромни изчислителни ресурси, които могат да направят смарт-грида реален по-бързо и по-лесно. „Имаме компютърната мощ да започнем да задаваме трудни въпроси – да правим сложни симулации и анализи. Можем да направим енергийното разпределение много по-хитро и много по-ефективно. И понеже облакът е глобален, някои изчислителни задачи могат да се „местят” там, където е най-изгодно – където енергията е най-евтина според часовата зона“. Накратко, революцията на ИТ облака върви ръка за ръка с революцията в енергетиката.