Биологичният транзистор променя състоянието си под въздействие на РНК полимераза (илюстрация: Science)
Съвременните компютри използват полупроводникови транзистори като ключов елемент в изчислителните си действия. В миналото тази роля изпълняваха електронни лампи и релета, а „древната” сметачна машина на Бабидж разчиташе на единствената достъпна по това време технология – механиката. В бъдеще основният елемент в компютърните устройства може да се окаже биологичният транзистор.
Специалисти от медицинския институт към Станфорд са разработили биологичен транзистор, съставен от генетичен материал и наречен „транскриптор”.
Разположен вътре в жива клетка, транскрипторът може да променя състоянието си под външно въздействие. Докато при полупроводниковата технология транзисторът се управлява с поток от електрони, то транскрипторът реагира на потоци от РНК полимераза заедно с ДНК.
Учените използват естествени протеини, които могат да задействат или прекъсват процеса на синтез на РНК молекулите. В резултат се наблюдава ефект на генетично усилване – слабо въздействие с протеини води до голяма реакция във вид на РНК.
Транскрипторите се явяват аналог на логическите блокове в електрониката. Състоянието на тези блокове може да се интерпретира еднозначно като логическа функция на входните сигнали, зададени в биохимична форма.
По-рано същият екип учени създаде аналози на два други компонента, необходими за изграждане на биокомпютъра – памет на база ДНК и технология за предаване на информация от една клетка в друга. Използването на биокомпютри ще позволи на учените да изследват и препрограмират живи системи, да следят околната среда и да извършват клетъчна терапия.