Основните проблеми при получаване и осъществяване на проекти по обществени поръчки в ИКТ сектора в България не идват от недостатъците в Закона за обществените поръчки (ЗОП), а в неговото прилагане и тълкуване. Анализът на ИТ бизнеса показва, че продължава практиката за тенденциозно формулиране на заданията, за да спечели конкретен кандидат.
.jpg)
Поставят се субективни критерии за оценка, формират се тръжни комисии със съмнителен състав, а корупционните практики действат от провеждането до изпълнението на търговете. Процедурите не са прозрачни и липсва всякакъв контрол по изпълнението на поръчките. Това са само част от най-често дефинираните проблеми, изтъкнати от представители на индустрията по време на петата регулярна ИТ дискусия – ICT Tuesday – с фокус върху законодателството, практиките и предизвикателствата при провеждане на обществените поръчки в ИКТ сектора.
"Дългогодишният ни опит от участие в търгове за обществени поръчки ни научи безпогрешно да разпознаваме тенденциозните процедури и формулировки. Според нашите наблюдения до 80% от кандидатите в търговете в сферата на ИКТ се изключват още на първоначалния етап с крайно неубедителни мотиви или заради минимални документални пропуски, които фирмите нямат възможност да коригират. Последващото изпълнение на проектите също е крайно негативно. По наше мнение успеваемостта при внедряването на проекти по обществени поръчки в България е под 30%", коментира Цветан Алексиев, Изпълнителен директор на Сирма Груп.
Той обобщи основните идеи за конструктивни промени от страна на индустрията: въвеждане на строг контрол върху тръжните документи и процедури за избягване предопределеност на конкурсите, прилагане на квалифицирана независима експертиза на всички етапи от кандидатстването и оценката на проектите до тяхното имплементиране и изпълнение, въвеждане на ефективни механизми за правораздаване и прилагане на съответни санкции в случаите на констатирани нарушения, и други.
За развитието на българските ИТ фирми е от изключително значение да се обединяват в консорциуми, за да повишат възможностите си за печелене на обществени поръчки. Необходимо е обаче да се премахне условието всяка една от компаниите в обединението да отговаря на изискванията на възложителя, коментира Петър Статев, председател на Българския ИКТ Клъстер и уточни, че по този начин ще се осигури възможност за развитие на малките ИКТ компании.
По време на дискусията участниците обсъдиха и приеха модел за взаимодействие между представителите на бизнеса, неправителствените организации и държавните институции. Конкретните идеи и параметри на партньорския модел ще бъдат обобщени и предоставени от Българския ИКТ Клъстер в рамките на няколко седмици на съответните държавни институции.