Икономическите показатели на мрежовите индустрии като телекомуникациите, транспорта и енергетиката продължават да се подобряват и като цяло потребителите им са доволни, установява доклад на Европейската комисия, резюме от който публикува evropa.bg.
Създаването на конкурентна среда в тези индустрии и оказването на натиск срещу доставчиците на услуги за намаляване на цените е от полза за потребителите. Достъпът до услуги на приемливи цени за по-неплатежоспособните също се подобрява, информира сайтът на Представителството на Европейската комисия в България.
Въпреки това, съществуват редица различия между секторите и между държавите-членки. В някои държави-членки е забавено създаването на конкурентен пазар, както и отстраняването на законовите и техническите бариери пред новите участници, а конкуренцията се развива бавно в пощенските услуги, железопътния и енергийния сектор.
“Европейската политика за създаване на конкурентна среда при телекомите, транспорта и другите мрежови индустрии беше правилната, тъй като това ги направи по-конкурентни чрез натиск за намаляване на цените, без компромис в услугата или качеството й,” заяви европейският комисар по икономиката и финансите Хоакин Алмуня.
Докладът на Европейската комисия е пети в поредица от годишни доклади, които изследват представянето на мрежовите индустрии, включващи телекомуникациите, пощенските услуги, електричеството, газа, въздушния, пътния и железопътния транспорт. Заедно тези индустрии формират около 8% от добавената стойност в ЕС и заемат повече от 10 млн. души работна ръка.
Промените на нормативната уредба в мрежовите индустрии създадоха условия за възникване на по-конкурентни пазари, с нови и по-добре продукти, които се предлагат. Броят на директните самолетни маршрути, свързващи европейски градове, например се е удвоил от 1992 г. насам. В телекомуникационния сектор навлизането на широколентовия достъп бе значително стимулиран от европейската нормативна уредба, а в момента домакинствата имат свободата да избират своя енергиен доставчик според неговия метод на отделяне на енергия.
В резултат на структурните промени представянето на тези индустрии като цяло се е подобрило. През последното десетилетие цените или са станали по-ниски, в частност в телекомуникациите (40%) и във въздушния транспорт, или са се задържали същите. Ползите са по-малко видими в енергийния сектор, където либерализационният процес започна по-скоро, и заради високия ръст в световните цени на петрола и газта от 2004 г. насам (цената на барела е нараснала повече от два пъти и достигна връх за всички времена през 2006 с цена от 78 долара).
В някои държави-членки това незадоволително положение на енергийните пазари е резултат и от непълното въвеждане на нормативната уредба, особено по отношение на отделянето на енергия и мрежовата инфраструктура.
Продуктивността в мрежовите индустрии е нараснала по-бързо от останалите сектори в икономиката: през 1993-2003 ръстът на годишната работна продуктивност в комуникационния сектор (7,6%) и енергетиката и водните сектори (5,9%) изпреварват икономиката като цяло (1,8%). В много случаи, ръстовете в продуктивността са били придружени с увеличаване на заетостта, което отслабва тезата, че задължително има несъответствия между двете. Освен това, в много държави-членки броят на работните места, създаден от новите участници на пазара, в телекомуникационния сектор например, силно е надминал загубата на работните места в другите компании.
Качеството и достъпността на предлаганите услуги също е устойчиво, въпреки че има място за подобрение. В същото време цените на услугите са станали по-ниски, особено в новите държави-членки. Най-голяма полза са имали домакинствата с по-ниски доходи, които отделят по-голяма част от приходите си за услуги от мрежовите индустрии.
По-късно през тази година Европейската комисия ще предложи законодателни актове, които ще укрепят нормативната уредба, най-вече по отношение на управлението на радиочестотния спектър в телекомуникациите и разделянето на дейностите на енергийните мрежи по отделяне и доставка на енергия.