Учени полагат основите на свръхбързи и малки памети

Две важни постижения в нанотехнологиите могат до доведат до качествено нови компютърни микрочипове и електронни устройства. Учени от IBM са успели да направят пробив в изучаването на магнитната анизотропия на атома. До този момент на изследователите не се удаваше да измерят това свойство на единичен атом.
Анизотропията, според Уикипедия, е свойството на някои вещества и обекти да проявяват различни физични свойства (механични, оптични, електрични и др.) в различните направления. Например, някои кристали имат различен показател на пречупване в различните посоки.
Учените на IBM са експериментирали с атоми на желязото, поставени на специално обработена медна повърхност. Резултатите от техните изследвания, публикувани в списание Science, показват, че е възможно създаване на принципно нови модули памет, състоящи се от отделни атоми.
На практика, постижението на IBM би означавало, че устройство с размерите на портативен аудио плеър може да събере петабайт данни (eдин петабайт се равнява на 1024 терабайта или 250 байта).
Специалистите на IBM са съумели да сформират молекулярен превключвател, който работи, без да променя външната структура на молекулите. Освен това учените са демонстрирали как атомите на една молекула могат да изменят състоянието на атомите на съседните молекули.
Тези две постижения доказват, че е възможно формиране на прости логически елементи на молекулярно ниво. Подобни елементи ще позволят създаване на свръхбързи памети и изчислителни системи с малки размери.
Откритията на учените от IBM обаче едва ли ще намерят бърза реализация в практиката. На изследователите предстои огромна работа, за да приближат своя експеримент до устойчива технология, на базата на която могат да се създават комерсиални продукти.

по темата: „Учени полагат основите на свръхбързи и малки памети”

добавете коментар...

  1. marilin

    ПЕТАбайт !?!?!?!?!?! Това като цифра немога да си го представя, а особенно да си сложа такъв харддиск на компютъра. 🙂

Коментар