Бизнесът у нас не залага на иновациите

Практически българският бизнес не залага на иновациите – той инвестира основно в курортното строителство, в преработвателната промишленост, в недвижимост, в услугите. Това сочи анализ на възможностите за иновационно развитие на ИКТ в България, представен на 20 март на Координационния съвет за информационно общество към Министерския съвет.
Участието на българския бизнес в създаването на иновации е скромно само 0.16% от Брутния вътрешен продукт (БВП) и е два пъти по-малко от дела на държавата.
Необходима е актуализация на досегашната иновационна стратегия, която да прерасне в Национална стратегия за научно и технологично развитие. Неразделна част от нея следва да бъде съответен раздел за ИКТ.
В Националния иновационен фонд и в Оперативна програма „Конкурентоспособност” трябва да бъдат обособени специализирани инструменти за подкрепа на иновативни фирми от  сектора на информационните и комуникационни технологии (ИКТ). Това препоръчва анализът, представен от председателя на ДАИТС Пламен Вачков и председателя на Федерацията на научно-техническите съюзи академик Васил Сгурев. Към управлението на процеса трябва да бъдат привлечени представители на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС) и на браншовите организации в сектора.
Липсата на корпоративна наука е една от най-сериозните причиниза изоставането на  България в областта на иновациите от страните–членки на Европейския съюз. Държавата може да насочи бизнеса към корпоративна наука, като се променят някои закони и подзаконови актове така, че нормата за печалба при осъществяване на иновативна дейност да бъде по-голяма или поне равна на нормата за печалба от други дейности.
След като предприемачите не са мотивирани сами да  инвестират в иновации, поемайки целия риск, изграждането на държавно-частни отраслови изследователски звена, може да окаже съществено влияние за ускоряването на иновационното развитие, препоръчва анализът.
Държавата трябва ускорено да изгражда информационната и комуникационна инфраструктура, която е  предпоставка за иновации в традиционните индустриални сектори. Необходимо е да се разработи нормативна база за привличане на транснационални компании, които да създават в България не само отделни производства, но и да разгърнат изследователски звена за разработка и развитие.
Сред препоръките е  да бъдат разработени нормативна уредба за бързо създаване на ефективни държавни, държавно-частни и частни венчърни фондове, както и система за реорганизацията на висшите училища и БАН, която да им позволи да съхранят и увеличат техните досегашни възможности.

Коментар