Бумът в предлагането на EMV-чип карти от банките в България през последните месеци породи много въпроси сред картодържателите. Това неизбежно доведе и до създаване на митове около сигурността, предоставяна от чип технологията и цялостното й влияние върху транзакциите, посочиха в съобщение до медиите от компанията Mellon България, доставчик на решения в тази област.
EMV-чип картите са по-сигурни от магнитните карти, тъй като имат по-голям капацитет за съхранение на информация и дават възможност на компаниите да въвеждат повече приложения и да прилагат по-ефективно управление на паролите им, посочват от Mellon. В резултат на това, смарт картите подобряват сигурността на съхранение на лични данни като PKI сертификати и ключове, еднократни пароли и биометрия. Това прави чип картите много по-сигурни за употреба, отколкото магнитните карти.
Световният опит все пак показва, че няма продукт, който да гарантира 100-процентова сигурност, защото с въвеждането на нови системи за сигурност, измамниците не спират опитите си да ги разбият, или да ги „заобиколят”. Въпреки това, употребата на чип карта гарантира на потребителя спокойствието, че ползва технология, която в момента е една от най-сигурните, заявиха от Mellon.
Компанията разбива и мита, че употребата на EMV-чип карта е по-трудна и губи повече време в сравнение с магнитната карта. Финансовите транзакции през чип карта са също толкова лесни и бързи, колкото и през всяка друга карта, посочват експертите на Mellon. Времето, необходимо за обработване на транзакцията, зависи от качеството на телекомуникационната инфраструктура.
Друго предимство на чип картите е, че те изискват въвеждането на PIN код, за да гарантират, че само собственикът им може да ги ползва.
ATM устройствата и EFT/POS инфраструктурата в България вече е съвместима с EMV-чип картите, заявиха от Мellon, за да разсеят мита за подобна несъвместимост. Голяма част от новите технологични приложения, въведени от българските финансови институции през последните 1-2 години, могат да четат чип карти, съгласно EMV насоките. Решението за активиране на технологиите за разчитане на чип карти се взима от банките и, по наблюденията Mellon, все повече от тях въвеждат технологии, съвместими с изискванията на EMV.
През следващите няколко години банковите карти ще имат както чип, така и магнитна лента и техните притежатели ще могат да ги ползват без значение дали EFT/POS терминалът или ATM устройството отговарят на EMV стандартите.
Мит е, че всеки може да прочете личните данни, записани на чипа, посочват експертите. Личните данни на притежателя, записани в чипа, са криптирани и никой не може да ги разчете освен съответната банка. Информацията, записана на чипа, може да се прочете от POS устройство и от софтуера на банката, издала тази карта, с цел да се провери дали клиентът, който я ползва, е нейният притежател, а не някой друг.
От Mellon опровергават и твърденията, че инсталирането на технологиите за четене на чип карти е висок разход за търговците. То не струва нищо за търговците – за транзакциите с карти те плащат същите такси към банката, собственик на чип терминала, каквито дължат и за транзакциите с магнитни карти. Освен това чрез приемане на транзакции с чип карти се намалява вероятността за измами.
Технологията на чип картите съществува вече от двадесет години. За първи път е въведена в сферата на банкирането и здравеопазването. Много от развитите страни по целия свят вече са изцяло преминали или са в процес на миграция към EMV стандартите. Редица финансови институции в България също се възползват от тези решения, вкл. БОРИКА, Eurobank-EFG Bulgaria, Първа Инвестиционна банка, InterCard, ОББ, UniCredit Bulbank.