Скоро бедните ще имат безпрецедентни възможности да получават образование, да ядат питателна храна, да използват мобилно банкиране, вярва Бил Гейтс
Бил Гейтс, основател и дългогодишен лидер на Microsoft, вярва, че технологиите ще променят живота на бедните по света за 15 години. „Преди 40 години Пол Алън и аз се обзаложихме, че софтуерът ще промени света. Днес ние с Мелинда правим един нов залог”, написа преди часове в блога си Бил Гейтс, който днес е посветил работата си изцяло на благотворителност.
Залогът, за който той говори сега, гласи, че съвременните технологии ще променят и радикално ще подобрят живота на най-бедните хора по света. „В следващите 15 години животът на хората в бедните страни ще се подобрява по-бързо, отколкото през което и да е друго време в историята. Животът им ще се подобри повече от всеки друг”, обещава семейство Гейтс.
„Днес ние залагаме нашите време, пари и доверие, с което се ползваме, върху този залог, и призоваваме останалите да се присъединят към нас, защото смятаме, че никога не е имало по-подходящо време да ускорим прогреса и да постигнем по-голям ефект върху света”, пише Гейтс.
„Някои ще кажат, че е ирационално да прави подобен залог. Скептиците разглеждат проблемите на света и заключават, че нещата само се влошават”, посочва известният филантроп и признава, че за някои страни по света трудностите ще продължат.
„Ала ние смятаме, че през следващите 15 години ще видим големи научни постижения в полза на повечето хора в бедните страни. Те ще могат да живеят по-дълго и в по-добро здраве. Ще имат безпрецедентни възможности да получават образование, да ядат питателна храна, да използват мобилно банкиране. Тези открития ще бъдат резултат от иновациите в областта на технологиите – от нови ваксини и по-устойчиви хранителни култури до много по-евтини смартфони и таблети – и чрез иновации, които позволяват всички тези хубави неща да достигат до повече хора”, описва приказното бъдеще Бил Гейтс.
„Богатият свят”, както го нарича Гейтс, ще се вълнува също от всички иновации и открития. Но подобренията в живота на бедните хора ще бъдат много по-значителни, направо фундаментални. Те ще са основата на много по-здравословен и по-продуктивен начин на живот.
„Чудесно е, че все повече хора в богатите страни ще могат да гледат филми на супер-екрани с висока резолюция”, дава пример Гейтс, „но много по-значимо е това, че същите тези екрани с висока резолюция ще направят възможни високотехнологични медицински операции, които ще спасяват човешки животи”, допълва той.
Истински приказно бъдеще ще е, когато целият световен ресурс и всички безбожни печалби и приходи не правят богатите по-богати, а се разпределят така че всеки човек да има осигурен минимум на живот, а не съществуване, както е досега.
А всички научни ресурси да бъдат насочени, не към каква нова социална мрежа и селфи да измислим, а как да спасим планетата си и как да погледнем и пътуваме в КОСМОСА.
Това трудничко ще се осъществи поне в близките 50-100 години…
Хубаво е ако Бил или други искрено искат да помогнат на някого. Технологиите не са лошо нещо, особено когато не унищожават всичко наоколо, като страничен ефект, както много често става.
Но далеч не всичко зависи от технологиите. Има много други фактори. И тези фактори ще доведат всъщност до войни, земетресния, глад, размирици, епидемии и подобни. Като за начало…
Поздрави @Rado555 –
“… бедността НИКОГА няма да бъде победена,докато свръхбогати копелета в родината ти,заграбили природните ресурси. … ”
Мое допълнение не всички бедни са бедни, защото са глупаци има и не малко способни и кадърни хора които се трепят от работа с ограбен труд от богатите копелета мутри и хитреци по върховете.
Бил Гейтс е велик и ще остане в историята за разлика от много други бизнесмени!
Идеите на Бил Гейтс са ми интересни, но как ще се развива светът не решава той, а финансовият елит и военните
Имам чуството, че аудиторията тук е от дебили…
Под “бедни” е имал предвид тези в Африка. Проблемът при тях е, че първо трябва да си осигурят храна и тогава да тръгват да раждат. А там като тръгнат веднъж и не знаят кога да спрат. И само в Африка ли има бедни – простотии и пиар в негов стил
>и призоваваме останалите да се присъединят към нас
И в какво се състои присъединяването? Богатите да финансират начинанията му? Бедните да финансират начинанията му? Или просто да намери интелигентни хора, които да му помогнат в изграждането на начинанията?
Между другото технологиите определено подобряват живота. В миналото се е орало на ръка, след това с животни, след това с трактори. Живеем във времена, когато може тракторите да се управляват електронно, да се ремонтират автоматично и така да се каже храната да идва без почти никаква човешка намеса.
Ето например с хартията. Преди е била много скъпа. Сега е твърде евтина и много по-качествена.
“…Те ще могат да живеят по-дълго и в по-добро здраве. Ще имат безпрецедентни възможности да получават образование, да ядат питателна храна, да използват мобилно банкиране…”
И да пият вода от преработени екскременти… Защо по-добре не ги оставите бедните на мира. Убеден съм че ще са много по-добре така. Аман от филантропи.
О,бедни ми,бедни Бил….май само ти ще си останеш непросветно беден,ако и да си затънал в разкош и богатство всуе.Ако някога ти хрумне да обиколиш света(инкогнито) с Мелинда,ще проумееш колко мъка има.Както и че бедността НИКОГА няма да бъде победена,докато свръхбогати копелета в родината ти,заграбили природните ресурси.
И друг път съм го пускал, но пак ще го пусна. Не е точно в разрез с думите на Били, технологиите играят ключова роля в случването на първия сценарий от експеримента, но явно счита, че сами по себе си са достатъчни за решаване на тези проблеми, без да се излиза от втория сценарий, което е грешно.
Ако сложим на масата една купа, пълна с храна, изчислена така, че да стигне всички около масата да се нахранят доволно, и кажем на всички за това, за да нямат притеснението, че ще останат гладни (даже може да сложим отстрани няколко фалшиви, но изглеждащи досущ като истинската, купи с храни, за успокоение на тези, които за първи път участват в експеримента), всеки ще изяде по толкова, колкото му е нужно, без да граби, без да се блъска, без да се презапасява и без да краде от чинията на другия. Накрая всички ще са се нахранили доволно, няма да е останала храна нито в купата, нито в чиниите, нито в джобовете на участниците, и няма да се изхвърли храна. Колкото повече повтаряме експеримента, толкова по-спокойни ще стават участниците за достатъчността на храната, и ще им остава все повече време да се занимаят и с друго.
Ако сложим на масата същата тази купа с храна и наредим около масата същите тези гладни участници, но не им кажем за това, че храната ще стигне за всички (в никакъв случай няма да слагаме и фалшиви купи наоколо), ще започне масово блъскане за храната, всеки ще се опитва да вземе предварително колкото се може повече, без оглед на това нужно ли му е толкова или не. Накрая купата отново ще е празна, но докато някои са се нахранили доволно и са прибрали и в джобовете за всеки случай, други ще останат недохранени, а някои – напълно гладни. Същото количество храна и същите участници, както в първия експеримент, но ето че сега ресурсите изглеждат недостатъчни, за да нахранят всички. Колкото повече повтаряме експеримента, толкова по-притеснени ще стават участниците за изхранването си, ще има толкова повече презапасяване и ще има толкова повече останали гладни. След някой от опитите ще се появят лидери, предлагащи какви ли не схеми за разпределение на ресурса, но във все по-нарастващото притеснение за собственото си изхранване, не само, че все по-далечно ще им става вярното разпределение, но дори самите те (колкото и съвестни да са се смятали в началото) ще заделят все повече за себе си за всеки случай. Колкото повече лидери, толкова повече спорове за правото за презапасяване. В този случай ще се намеси Законът на джунглата, в който по-приспособимият побеждава. Ще се появи йерархията, а след нея и монополът. Върхът на пирамидата ще взема от купата все повече, докато дъното на пирамидата ще взема все по-малко. Върхът ще твърди, че няма по-добро разпределение на ресурсите, просто ресурсите са недостатъчни, дъното ще съди за недостатъчността на ресурсите по празния си стомах и ще иска или да си разменят ролите с върха (завъртане на властта), или да се премахне върхът и всеки отново да започне да граби по свое усмотрение без разпределение отгоре (премахване на монополите и връщане на властта в ръцете на народа), което единствено би довело до повторно изпълнение на сценария дотук. За удовлетворяване едновременно на естествените нужди и на нуждите от презапасяване ще трябва или някои да остават гладни, или да се слага по-голяма купа. Дори да се сложи по-голяма купа, с течение на опитите ще се забележи, че отново или ще се увеличават гладуващите, или трябва да се слага все по-голяма купа. Накрая хората ще са толкова улисани в разделението на храната, че напълно ще загърбят другите си дейности.
Пита се в задачата кой сценарий е по-разбираем и лесен за изпълнение, и в кой сценарий се използват по-малко ресурси? Възможно ли е да сме толкова улисани в ежедневието си, че да не забелязваме, че то е само един от възможните сценарии и да го приемаме за даденост?