Противно на това, което наричаме първичен инстинкт за самосъхранение, много астрономи силно желаят да открият повече катастрофални, отразяващи се на Слънчевата система експлозии в нашата галактика. От 17-и век насам такова нещо не се е случвало…
Сега обаче изследователите съобщават, че са открили супернова в Млечния път, която трябва да е избухнала около 19-и век от гледна точка времето на Земята, съобщава theregister.co.uk.
Супернова представлява звезда, която експлодира, в резултат на което се отделят радиация и енергия, които надминават многократно тези на Слънцето. Целият процес на експлодиране е придружен и от шокова вълна, породена от различните частици на звездата, които се разпиляват из галактиката със скорост, достигаща една десета от тази на светлината.
Останките от звездата,
наречена G1.9+0.3, помагат да се обясни защо не е било видяно звездно разрушаване в нашия ъгъл на вселената. Това, което е останало от суперновата, се намира на около 28 000 светлинни години от нас, близо до центъра на Млечния път.
Наблюденията на радио обсерваторията Very Large Array (VLA) в Ню Мексико и на обсерваторията Chandra X-ray на НАСА идентифицираха съвсем наскоро експлозията като най-новата смърт на звезда в нашата галактика. Предишният рекорд за най-млада супернова в Млечния път се държеше от Cassiopeia A, която е експлодирала около 1680 година по земно време.
Учените обаче вярват, че би трябвало да съществуват повече супернови
Много често откриването на супернови в нашата галактика е доста по-трудно в сравнение с този процес в чуждите такива. Облаците от прах и газ, съдържащи се в Млечния път, се сгъстяват още повече в центъра на галактиката, което затъмнява звездните експлозии и пречи те да бъдат забелязани от мястото, където се намираме ние.
Но астрономите често стават свидетели на супернови в галактики, подобни на нашата. На базата на тези свои наблюдения те заключават, че в Млечния път би трябвало да стават звездни експлозии по два-три пъти на всяко столетие. Ако изчисленията са правилни, то в галактиката ни би трябвало да съществуват останки от експлозиите на около 10 супернови, които са по-млади от Cassiopeia A.
Когато светлината на суперновата G1.9+0.3 е достигнала Земята
преди около 140 години, астрономите от онова време не са разполагали с възможността да наблюдават шоковите вълни чрез оптични средства. Намираща се в гъсто поле от газове и прах в центъра на нашата спираловидна галактика, светлината от суперновата е била с около един трилион пъти по-слаба от земна гледна точка, отколкото би била, ако Земята имаше пряка видимост към нея.
Останките от суперновата навеждат на мисълта, че липсата на подобни гледки в Млечния път се дължи на затъмнението. Все още обаче учените не могат да отхвърлят идеята, че нашата галактика просто се различава от другите по своята супернова активност или, че останките от по-млада супернова изглеждат различно в сравнение с техните представи.
За пръв път G1.9+0.3 е била забелязана през 1985 година,
когато астрономите открили нейните останки чрез радио сигнал. Тъй като тя била със сравнително малки размери, изследователите сметнали, че това са резултатите от супернова, експлодирала преди около 400 – 1000 години.
Двадесет и две години по-късно, когато Chandra наблюдавала останките, било открито с изненада, че те са се увеличили с около 16% в сравнение с 1985. Имайки предвид огромното разстояние на експлозията от Земята, от гледна точка на самата избухнала звезда, експлозията се е състояла преди 28 140 години. Ограниченията на скоростта на светлината обаче ни позволяват да наблюдаваме експлозията все едно е станала преди 140 години.
До Анонимен:
Донякъде си прав, но малко си се пооплел с подробностите. Само най-масивните звезди се превръщат в СВРЪХНОВИ. Това е терминът на български. След като се е изчерпил водородът в ядрото ядреният синтез продължава и след хелия. Желязото е последният елемент, който може да се синтезира в ядрото на този етап. Хелиевата светкавица пък е етап от еволюцията на звездата когато започва превръщането на 3 хелиеви ядра във въглерод (троен алфа процес). Отделя се много енергия за много кратък интервал от време, през който светимостта на звездата нараства рязко (не е задължително звездата да стане нова или свръхнова).
При избухването на свръхнова се образуват по-тежки елементи, така че не ми се струва правилно да се използва думата разпад, но това си е дребна забележка 🙂
Имай също така предвид, че числото, което цитираш се отнася за масата на остатъка, а не за първоначалната маса на звездата. Масивните звезди губят значителна част от масата си по време на еволюция и в крайна сметка могат пак да не станат свръхнови.
Ако звездата не е толкова масивна и това, което остане след като избухне като свръхнова, няма необходимата маса за да се превърне в черна дупка, се превръща в неутронна звезда, в краен случай в обикновено бяло джудже.
А новите са въобще друг филм…
Когато хелиевото ядро в една звезда приключи горивото, целият водород, който е поддържан дотогава от температурата и налягането пада към центъра на звездата и вследствие този колапс се получава експлозията която превръща звездата в супернова. При този термоядрен разпад се получават и познатите ни елементи /и много злато:)/ Ако звездата е с определена маса, над 3,2М, вследстие имплозията пък се превръща в черна дупка. Когато звездата е малка материалът пада обратно към центъра и термоядрените процеси в ядрото продължават, ефектът се нарича хелиева светкавица, а звездата нова. Май така беше.